Доста изумени погледи се стрелкаха към тях, когато на другата сутрин вместо каша Поулгара сервира печено месо. Все пак никой не се осмели да каже нещо по отношение на промяната в менюто.
Около пладне на втория ден изкачиха един висок хълм, зад който се синееше огромна водна площ.
— Езерото Ктака — рече Ургит. — Заобиколим ли го, сме на два дни от Рак Ктака.
— Сади — обади се Белгарат, — в тебе ли е картата?
— Тук е — отговори евнухът и посегна към пазвата си.
— Дай да видя — каза старият магьосник, слезе от коня си, взе пергамента от ръцете на евнуха, огледа го и продължи: — Мисля, че ще трябва да се отклоним от пътя. Крушението и бурята ни забавиха доста и сега не знаем докъде са напреднали малореанците, откакто напуснахме Рак Урга. Не ми се ще да се сблъскаме с някое военно подразделение. Поради тази причина ще се отправим в другата посока.
Той посочи с ръка онази част от картата, по която бяха нанесени означения за дървета, и продължи:
— Ще можем да разузнаем какво е положението в Рак Ктака и ако ни се наложи, ще можем да разчитаме на убежището на Голямата южна гора.
— Белгарат — обади се разтревожено Дурник. — Какво е това?
На хоризонта се издигаше тъмно петно пушек.
— Най-вероятно някакъв пожар в степта — предположи Сади.
— Не е — намеси се Белгарат и започна да ругае. — Няма характерния цвят. Според картата там има някакви села. Мисля, че това е едно от тях.
— Малореанци! — възкликна Ургит.
— Как са успели да стигнат толкова далече? — обади се Силк.
— Я почакайте — намеси се Гарион. — Кой би победил в битка с малореанци в планините?
— Ние, разбира се! Защото умеем да използваме местността в своя полза.
— Да, но ако битката се води в равнината, кой би спечелил?
— Те. Те разполагат с повече хора.
— Тогава вашите армии са в безопасност само в планините.
— Вече го казах, Белгарион!
— Ако аз се биех против вас, бих се опитал да ви примамя да слезете. Ако маневрирах заплашително около Рак Ктака, вие най-вероятно бихте отвърнали, нали? Бихте изпратили всички налични бойци от Урга и Морч в града, за да го защитават. Но ако вместо да атакувам, се отправех на север и запад, бих могъл да ви устроя засада по пътя в равнината. Ако можех да избирам бойното поле, бих унищожил и двете ви армии само за един ден.
Лицето на Ургит беше бяло като платно.
— Значи това са правили корабите в Горандско море. Следели са движението на моите войници от Рак Урга. Закат ми залага капани.
Очите му заплашваха да изскочат от орбитите си.
— Белгарат, трябва да ме пуснеш да предупредя хората си. Те са напълно неподготвени за такава атака. Малореанците ще ги пометат, а те са единствената преграда пред Рак Урга.
Белгарат се почеса до ухото и примижа.
— Моля те, Белгарат!
— Мислиш ли, че можеш да се движиш достатъчно бързо, за да ги изпревариш?
— Налага се. Ако не го сторя, Ктхол Мургос ще падне. По дяволите, старче, това е мой дълг!
— Мисля, че започваш да се учиш, Ургит. В края на краищата може и да направим крал от тебе. Дурник, дай му храна, колкото можем да отделим. Не рискувай — продължи той, като отново се обърна към брата на Силк. — Избягвай билата на хълмовете, където силуетът ти ще се очертае ясно на фона на небето. Старай се да бързаш колкото можеш, но гледай да не убиеш от преумора коня си. Пожелавам ти късмет! — каза тай накрая и потупа Ургит по рамото.
Ургит само кимна и тръгна към коня си. Прала го последва по петите.
— Какво си намислила? — попита рязко той.
— Идвам с теб.
— В никакъв случай!
— Така само губим време.
— Там сигурно ще има битка. Момиче, вразуми се!
— Аз съм мургианка, потомка на династията Ктанг. Никоя битка не ще ме уплаши.
Тя хвана здраво юздите на коня си и свали кожената чанта от седлото си. Развърза ремъците и я отвари. Вътре лежеше меч, чиято дръжка бе инкрустирана с рубини. Тя го извади и го вдигна над главата си.
— Това е мечът на последния крал от династията Ктанг — заяви тя гордо. — Той е влязъл с него в битката за Воу Мимбре. Пази честта му!
После обърна дръжката към Ургит и му подаде меча. Той я гледаше вцепенено, но после се осъзна и го пое.
— Щях да ти го подаря в деня на сватбата ни, но сега ти е по-нужен. Вземи меча си, кралю на мургите, и възседни коня си! Чака ни битка, която трябва да спечелим.
Той вдигна високо меча над главата си, после внезапно се обърна към Гарион:
— Кръстосай меча си с моя Белгарион. За късмет.
Кралят на Рива кимна и извади оръжието си. Огънят, който се плъзгаше по острието му, беше искрящо син. В мига, когато двата меча се докоснаха, дребничкият крал на мургите подскочи, сякаш дръжката го бе изгорила. Всички зяпнаха. Камъните по дръжката вече не бяха рубини, а сини сапфири.