Выбрать главу

Когато стигнаха до калния път, водещ от север към Раг Ктака, го намериха претъпкан с бягащи, обзети от паника хора.

— Мисля, че би било по-добре да стоим далеч от пътя. През тази тълпа няма да можем да се придвижваме бързо.

— Но нали отиваме в Раг Ктака? — каза Сади.

Белгарат погледна отново към тълпите бежанци и рече:

— Сега не можем и сал да намерим там, та какво остава за кораб. Дайте да влезем в гората и да се насочим на юг. Не ми се ще да се застоявам на открито във вражеската територия. Сега е по-добре да потърсим лодки в някое рибарско селце, отколкото по кейовете на големия град.

— Вие, ако искате, тръгвайте — предложи Силк. — Аз ще остана да поразпитам.

— Това е добра идея, но не се застоявай прекалено дълго. Ще ми се да стигнем Голямата южна гора преди началото на зимата, ако е възможно.

— Аз ще остана с него, дядо — обади се Гарион. — И без това имам нужда да се отърся от някои неща, които видях напоследък.

Двамата тръгнаха към гъстия поток бежанци, отправени на юг.

— Гарион, онзи, който бута ръчната количка, не е ли сендар? — провикна се Силк, като дръпна юздите на коня си.

— Та какво би правил тук един сендар? — отговори той и заслони очите си с длан. — От друга страна обаче, доста прилича на сендар. Какво ли прави в Ктхол Мургос?

— Да идем да го питаме. Те обичат да клюкарстват, а това винаги може да ни бъде от полза. Ще разберем какво се е случило.

Силк подкара коня си и го изравни с набития човек, който буташе количката.

— Добро утро, приятелю! Доста си се отдалечил от дома.

Човекът спря, пусна дръжките на количката и изгледа изпитателно натрапника с нийсанските одежди:

— Аз не съм роб, така че внимавай да не ти хрумне нещо.

— Това ли те притеснява? — рече Силк и посочи дрехата си. — Не съм нийсанец. Намерих това при едни трупове на няколко левги оттук. Реших, че биха ни били полезни в случай, че се натъкнем на официални лица. Какво правиш?

— Бягам — отговори тъжно сендарът. — Също като останалите нещастници. Вие не знаете ли какво става?

— Идваме от далечен път.

Човекът отново вдигна количката и тръгна полека по пътя.

— Цялата малореанска армия се е насочила насам. Тръгнали са от Горут. Подпалиха града, в който живеех, и избиха половината население. Още не са си направили труда да се занимаят с Рак Ктака и затова всички сме се запътили натам. Надявам се, че там ще намеря кораб за Сендария. Не знам защо, но изведнъж се затъжих доста за родината си.

— Нима си живял в мургски град? — попита учудено Силк.

Сендарът направи кисела физиономия и отговори:

— Е, не беше съвсем по моя воля. Преди десетина години имах известни неприятности със закона в Толнедра. Взе ме на борда си един капитан, който обеща да ми помогне да напусна страната. Беше опасен мошеник и в момента, в който парите ми свършиха, ме заряза на кея в Рак Ктака. Скитах известно време по северните брегове на езерото. Там ми позволиха да остана, тъй като можех да върша неща, които един мург би счел, че са под достойнството му, пък от друга страна бяха прекалено важни, за да бъдат поверени в ръцете на роб. Беше доста унизително, но все пак си изкарвах прехраната. Както и да е, преди няколко дни войската им ни прегази. На тръгване не бе останало нищо здраво.

— Ти как се спаси? — попита го Силк.

— Скрих се в една купа сено. Изчаках, докато опасността отмине и после се присъединих към тези — отвърна той и огледа уплашените хора, газещи до глезени в меката кал. — Жалко, не мислите ли? Не им е останал достатъчно разсъдък да се разпръснат и да стъпват по тревата. Войниците никога не биха постъпили толкова глупаво.

— Значи имаш опит във военното дело, така ли?

— Разбира се — отговори набитият човек с гордост. — Бях сержант в армията на принцеса Се’Недра. Бих се с нея при Тул Марду.

— Тази аз я пропуснах, бях зает другаде. — сподели Силк. — Дали има малореанци към Голямата южна гора.

— Не знам. Но не ви препоръчвам да идете там. Всичките тези убийства са възбудили равинерите до немай къде.

— Какви са пък тези?

— Таласъми. Хранят се с трупове и напоследък се чуват доста зловещи истории за тях. Отново ви казвам, не ходете там.

— Ще се съобразим със съвета ти, приятелю. Благодарим ти за новините. Късмет като стигнеш Рак Ктака. Пожелавам ти да успееш да се върнеш в Камаар.