— В момента съм съгласен и на Тол Хонет. Тамошните затвори не са чак толкова зле в сравнение с това.
Силк се ухили и препусна към приятелите си. Гарион го последва.
Същия следобед прекосиха река Ктака на няколко левги от устието й. Щом стъпиха на отвъдния бряг, вече можеха да видят смътните очертания на гората. С настъпването на вечерта дъждът спря, но небето остана облачно.
— Ще се опитаме ли да я достигнем преди да се стъмни? — попита Силк.
— Нека изчакаме. Думите на човека, с когото сте разговаряли, малко ме притесняват. Не мисля, че са ни нужни подобни изненади, особено в тъмното — отговори Белгарат.
— Надолу по течението има групичка плачещи върби — каза Дурник. — Можем да опънем палатките там.
Мястото се намираше на около половин миля. Горичката беше сравнително голяма и се издигаше до самия бряг на реката.
— Добре — съгласи се Белгарат.
— Още колко има до Веркат, дядо? — попита Гарион, докато групата им се придвижваше покрай придошлата река.
— Според картата още около петдесет левги на югоизток, преди да излезем на брега срещу острова. Тогава ще трябва да намерим лодка, която да ни прехвърли от другата страна.
Гарион въздъхна тежко.
— Не се отчайвай. Справяме се дори по-добре, отколкото бях предполагал. Зандрамас не може да бяга вечно. Светът е малък, ще я стигнем рано или късно.
Докато Дурник и Тот бяха заети да опъват палатките, Гарион и Ерионд тръгнаха из горичката в търсене на дърва за огъня. Беше доста трудно да се намери нещо достатъчно сухо за горене. Отне им повече от час, за да набавят скромното количество, необходимо на Поулгара за готвене. Докато тя се зае с еленското и фасула, Гарион забеляза, че Сади обикаля нервно и търси нещо по земята.
— Не е никак смешно, излизай веднага!
— Какво има? — попита Дурник.
— Зит е излязла от бутилката.
— Сигурен ли си? — попита ковачът и скочи като ужилен от мястото, където седеше.
— Понякога се забавлява, като се крие от мене. Излизай веднага, палаво змийче такова!
— Най-добре не казвай на Силк. Ще изпадне в истерия, ако разбере — посъветва го Белгарат. — Той всъщност къде е?
— Излезе с Лизел да се поразходят — намеси се Ерионд.
— На това мокро време! Понякога този човек ме учудва.
Се’Недра се приближи и седна на дървото до Гарион. Той я прегърна и я притисна към себе си. Тя се сгуши в него и въздъхна:
— Какво ли прави детето ни сега?
— Спи, най-вероятно.
— Много обичам да го гледам, докато спи — прошепна тя и притвори очи.
В този момент откъм върбите се разнесе оглушителен вик. С разширени от ужас очи Силк се втурна в осветеното от огъня пространство. Лицето му беше мъртвешки бледо.
— Какво има? — попита Дурник.
— Змията беше в пазвата й!
— Чия пазва?
— На Лизел.
Поулгара се обърна с черпак в ръка към треперещия драснианец:
— Кажете ми, принц Келдар, какво точно търсихте в пазвата на Лизел?
За известно време той успя да издържи на изпитателния й поглед, но после започна да се изчервява.
— О, разбирам — рече тя и се върна към гозбите си.
Към полунощ Гарион се събуди от някакви звуци. Внимателно, за да не събуди Се’Недра, той стана и излезе от палатката. От реката се беше надигнала гъста мъгла и плътната й мръснобяла завеса скриваше всичко.
Далече в мъглата се разнесе металическо дрънчене. Звукът беше познат, но му беше нужно известно време, за да разбере какъв е.
Към тях се приближаваха конници в метални доспехи. Гарион се пресегна в тъмното и тихо хвана меча си.
— Няма ли най-после да кажеш какво имаше в къщата, преди да я запалиш? — чу се нейде в мъглата глас с малореанско произношение.
Говорещият не беше близо, но в тихата нощ звуците се разнасяха безпрепятствено, така че Гарион чуваше всичко.
— Нищо особено, ефрейтор.
— Смятам, че трябва да поделим плячката. Все пак сме група.
— Странно, че го казваш. В такъв случай, след като искаш част от плячката, следващия път обърни повече внимание на къщата, вместо да побиваш на колове обитателите й.
— Ние сме във война — рече ефрейторът с фалшива убеденост. — Наш дълг е да се разправим с врага.
— Дълг ли! — рече първият подигравателно. — Та ние сме дезертьори, ефрейторе. Единственият ни дълг е нашето собствено добруване. Ако ти предпочиташ да колиш мургски семейства, добре, но аз се опитвам да изкарам достатъчно за пенсия.
Гарион бе обзет от някакво странно спокойствие. Той се изправи, отиде тихо до купчината вързопи и внимателно извади ризницата си и я облече, като разтресе няколко пъти рамене, за да я намести.