— И ако продължим в тази посока, ще излезем на южния бряг при остров Веркат?
Тот кимна за трети път и се върна при огъня си.
— Кайрадис каза, че той ще дойде с нас, за да ни помага в търсенето, дядо — припомни му Гарион.
— Добре. След като знае пътя, ще го оставим да ни води. И без това вече ми писна да налучквам.
Вече бяха изминали поне две левги в мъгливото утро. Тот уверено водеше групата. Изведнъж Поулгара рязко дръпна юздите на коня си и изкрещя:
— Внимавайте!
От мъглата изхвърча стрела и просвистя право към техния водач. Огромният Тот успя да я отбие с тоягата си. В същия миг група дрипави мъже изскочиха от гората — размахваха какви ли не оръжия. Повечето бяха мурги, а останалите — някаква междурасова кръстоска.
Без капка колебание Силк скочи от седлото и измъкна камите си. Докато бандата негодници се приближаваше, дребосъкът вече бе излязъл пред другарите си, за да ги посрещне. Гарион още не беше успял да слезе от коня си, когато Тот вече бе тръгнал с тежката си тояга към нападателите. Дурник държеше брадвата с две ръце и описваше с нея кръгове над главата си. Кралят на Рива измъкна меча на Желязната хватка и размаха пламтящото му острие. Един от разбойниците скочи във въздуха в жалък опит да направи движението, така характерно за Силк, но резултатът от това бе плачевен за него: вместо да удари Гарион с пети в лицето или гърдите, гимнастикът срещна пламтящото острие и се наниза на него.
В същия момент Силк прониза другиго и докато се завърташе, за да освободи оръжието си, сряза още един през челото.
Тот и Дурник успяха да заклещят няколко от нападателите помежду си и методично започнаха да ги избиват.
— Гарион!
Той се обърна и видя как един брадат здравеняк дърпа от седлото Се’Недра с едната си ръка, докато с другата размахва нож. В следващия момент и двете ръце на разбойника бяха заети със здравия копринен шнур, който някой бе хвърлил през главата му изотзад. Със завидно спокойствие златокосата Велвет бе опряла коляно в гърба му и стягаше все по-силно и по-силно. Се’Недра гледаше с ужас как нейният кандидат-убиец се души пред очите й. Гарион се обърна и започна да кълца редиците на вече пообезверените разбойници. Въздухът се изпълни с викове, крясъци и парчета плат и човешка плът. След миг нападателите вече бягаха.
— Страхливци! — изкрещя някакъв човек в черни дрехи подир бягащите злодеи. Той държеше лък и го насочи право към Гарион. След секунда обаче вече падаше напред като пречупен в кръста и заби стрелата си в земята. Една от камите на Силк се бе забила в корема му до дръжката.
— Има ли някой ранен? — извика Гарион.
— Има. От техните хора — засмя се Силк доволно, докато гледаше последиците от битката.
— Моля те, спри! — извика Се’Недра на Велвет с измъчен глас.
— Какво? — рече разсеяно русокосата девойка, която още стискаше примката около врата на вече издъхналия нападател. — О! Съжалявам! — извини се тя. — Отклоних си вниманието.
Тя отпусна шнура и трупът се срина в краката й.
— Чудесно свършена работа! — поздрави я Силк.
— Става с тренировки — рече тя, докато внимателно навиваше връвта.
— И не ти ли призлява?
— Е, чак пък толкова. Нали е част от онова, на което ни учат.
Той, изглежда, имаше готова реплика, но отговорът и го смути и той замълча.
— Да? — попита тя.
— Няма нищо.
22.
— Престани! — рече Дурник с възмущение, докато Сади обикаляше труповете и забиваше отровната си кама в тях.
— Просто искам да се уверя, че са мъртви. Хич не е предпазливо да оставяш зад гърба си враг, който се прави на мъртъв.
Беше стигнал до онзи с черните дрехи, когото Силк бе повалил.
— Я! Този е още жив.
Той се наведе да махне качулката от лицето на умиращия и изведнъж с ужас отдръпна ръката си.
— Белгарат, ела да го видиш този.
Белгарат прекоси просеката и се изправи до евнуха.
— Лилавият ръб на качулката му не значи ли, че е гролим? — обади се Сади.
Белгарат мълчаливо кимна, наведе се и леко докосна с пръст дръжката на камата на Силк, която все още стърчеше от корема на мъжа с черните дрехи.
— Не му остава много. Можеш ли да го свестиш, за да отговори на няколко въпроса?
— Ще опитам — рече Сади, изтича до коня си и донесе някаква стъкленица с жълтеникава течност.
— Би ли ми донесъл вода? — обърна се той към Дурник.
Ковачът се понамръщи, но все пак взе една тенекиена чашка и наля малко вода в нея от един от меховете.
Сади внимателно изсипа в чашата няколко капки от течността и я разклати, за да разбърка сместа. После се наведе над умиращия и повдигна главата му.