— И явно другата му половинка е Сардионът. Това обяснява много неща — съгласи се Белгарат.
— Не мислех, че са свързани.
— И аз. Но пък историята пасва идеално, нали? Още от самото начало всичко върви в чифтове: две пророчества, две съдби, Дете на Светлината, Дете на Мрака — всичко това води до мисълта, че би трябвало да има и два камъка, нали?
— И Сардионът има същата сила като Кълбото — добави горчиво Поулгара.
Белгарат кимна.
— В ръцете на Детето на Мрака той може да направи всичко, което Гарион може с Кълбото, а ние още не сме проучили напълно способностите му.
— Дава ни и чудесен мотив да попречим на Зандрамас да се добере до Сардиона, нали — рече Силк.
— Та аз вече имам всичката мотивация на света да й попреча! — намеси се Се’Недра.
На сутринта Гарион стана много рано. Излезе от стаята, която делеше със Се’Недра, и завари Белгарат вече отвън. Той седеше на масата в голямата стая и не сваляше поглед от книгата на мъждукащата светлина на свещта.
— Не си ли спал въобще, дядо?
— Какво? О, не. Исках да я прочета от кора до кора, без никой да ме притеснява.
— Откри ли нещо, което да ни е от полза?
— Много неща. Най-после разбрах какво прави Кайрадис.
— Защо, и тя ли е замесена в това?
— Тя смята, че да.
Той затвори книгата, облегна се назад и се вторачи замислено в стената.
— Хората тук и онези в Даласия смятат, че е тяхна задача да направят своя избор между двете пророчества, между силите, които разделят вселената. Според тях именно техният избор ще реши съдбата на света.
— Просто да изберат? Да изберат една от страните — и това е!?
— В общи линии, да. Смятат, че изборът ще стане при една от срещите на Детето на Светлината и Детето на Мрака, а двата камъка — Кълбото и Сардионът също трябва да са там. Задачата, да се направи този избор, от векове се поставя само пред един от пророците. На всяка една от срещите е имало по един точно определен пророк. Подозирам, че е имало някой в Ктхол Мишрак, когато ти срещна Торак. Както и да е, задачата сега е възложена на Кайрадис. Тя знае къде е другият камък и кога ще бъде срещата. Тя ще бъде там и ако всички условия са изпълнени, ще направи своя избор.
— Не вярваш на всичко това, нали?
— Не знам, Гарион. През целия си живот сме живели според предсказанията на пророчеството, а то си направи доста труд, за да ме доведе тук и да постави тази книга в ръцете ми. Може и да не вярвам докрай в този мистицизъм, но при всички случаи не смятам да го пренебрегна.
— Казва ли се нещо за Геран? Каква е неговата роля във всичко това?
— Не съм сигурен. Може и да бъде предназначен за принасяне в жертва. Така смята Агачак. Вероятно е също Зандрамас да го е отвлякла само за да те накара да тръгнеш след нея и да вземеш Кълбото със себе си. Нищо няма да се реши, докато Кълбото и Сардионът не бъдат събрани на едно място.
— Мястото, което го няма — добави Гарион лаконично.
— Нещо в този израз не ми дава мира — изръмжа Белгарат. — Понякога ми се струва, че знам какво точно е, но в следващия момент ми се изплъзва. Или съм го виждал, или съм го чувал някъде, но не мога да си спомня.
— Много рано сте станали — рече Поулгара, която тъкмо влизаше в стаята.
— Това се отнася само за Гарион. Аз още не съм лягал.
— Цяла нощ ли стоя?
— Май да. Мисля, че това е нещото, което чаках — продължи той, като постави ръка върху книгата. — Като станат другите, ще съберем багажа и ще тръгваме. Време е.
На външната врата се чу леко почукване. Гарион стана. Отвън в бледосивата светлина на утрото стоеше Вард.
— Трябва да ви кажа нещо.
— Заповядай, влез! — рече Гарион и отвори широко вратата.
— Добро утро! — поздрави Белгарат. — Още не съм ти благодарил за книгата.
— Трябва да благодариш на Кайрадис. Дадохме ти я по нейна заповед. Мисля, че ти и приятелите ти трябва да тръгвате, и то бързо. Насам идват войници.
— Малореанци ли?
— От Рак Веркат насам е тръгнала колона. Най-вероятно ще са в селото по пладне.
— Ще ни дадеш ли някакъв кораб? — попита Белгарат. — Трябва да стигнем до Малореа.
— Това би било непредпазливо. Корабите им кръстосват около брега.
— Според теб нас ли търсят? — намеси се Поулгара.
— Възможно е, лейди Поулгара. Но заповедите на командира им в Рак Веркат са издадени отдавна с цел да открият криещите се на острова мурги. Отрядите обикалят по няколко дни из равнините и после се връщат в гарнизона си в Рак Веркат. Този поход е просто една от многото рутинни експедиции. Войниците не са много старателни и няма да се задържат дълго наоколо. Веднага щом си тръгнат, вие ще се върнете и ще ви дадем кораб.