— Някой каза ли защо търсим тези хора? — попита навъсено един от тях.
— Прекалено дълго си в армията, за да задаваш такива въпроси, Брек — отговори един от хората с него. — Много добре знаеш, че никой никога не ти казва нищо. Началниците като ти кажат „скачай“, не питаш защо, а „колко високо“.
— Началници! — рече Брек и се изплю, — Получават най-хубавите неща, а никога не вършат нищо, Някой ден на обикновените войници Като нас ще им писне и тогава генералите и капитаните ще видят.
— Да не вдигаш бунт, Брек? — каза един от приятелите му и нервно се огледа, — Ако те чуе капитанът, ще те разпъне на кръст.
— Ще видят те! — рече той мрачно, — Не може вечно да ни тормозят.
Няколкото конници преминаха точно през мястото, където бяха лагерували Гарион и приятелите му, и без да забележат добре прикритите следи, продължиха към брега на езерцето.
— Сержант! — чу се недоволният глас на Брек. — Не е ли време да спрем и да си починем?
— Брек — отвърна той, — ще ми се да има ден, през който да не мрънкаш непрекъснато за това или онова!
— Нямате право да ми говорите така! Нали изпълнявам заповедите.
— Да, но не спираш да се оплакваш. Толкова ми е писнало да те слушам да цивриш, че следващия път, когато отвориш уста, ще ти избия зъбите.
— Ще кажа на капитана — заплаши Брек. — Нали помните какво ви каза за това, че ни удряте.
— И как ще му обясниш това, Брек? Когато човек няма зъби, обикновено доста фъфли. Напой коня си и си затваряй устата.
Скоро след това към тях в галоп се приближи човек с дълга бяла коса и викна:
— Намерихте ли нещо?
— Нищо, капитане — отговори сержантът и козирува.
— А там проверихте ли? — рече офицерът и посочи гъсталака, където се криеха Силк и Гарион.
— Тъкмо се канехме да го направим, сър. Следи обаче няма никакви.
— Следите могат лесно да бъдат заличени. Накарай хората си да проверят.
След като подчинените му се отдалечиха, той слезе от седлото, за да напои животното си.
— Генералът каза ли защо ни праща тук, сър? — попита сержантът, който също слезе от коня си.
— Нищо, което да засяга теб, сержант.
Конниците яздеха около гъсталака и се правеха, че търсят.
— Кажи им да слязат от седлата, сержант! — заповяда капитанът възмутено. — Искам всеки сантиметър от този гъсталак да бъде претърсен. Оня белокосият в селото каза, че са в тази част на гората.
— Вард! — едва се сдържа да не извика Гарион. — Казал им е къде да ни намерят.
— Така изглежда. Дай да се дръпнем малко по-навътре. Тези май ще станат по-сериозни.
— Тези храсталаци са бодливи, капитане — доложи с вик Брек. — Не можем да влезем.
— Използвайте копията си. Размушете ги да видим дали пък няма да откриете някой вътре.
Войниците отвързаха дългите си оръжия от седлата и започнаха да ръчкат с тях трънаците.
— Наведи се! — прошепна Силк.
Гарион се притисна плътно към земята.
— Храстите са плътни, тук не може да се скрият хора с коне — извика Брек отново.
— Добре. Връщайте се. Ще проверим следващото дере.
Гарион внимателно си пое дъх и прошепна:
— За малко ни се размина!
— За много малко. Мисля да си поговоря с Вард за това.
— Защо му е да ни предава?
— Точно за това искам да си поговорим.
Капитанът яхна коня си и нареди:
— Хайде, сержант. Строй хората си и да тръгваме.
В същия миг въздухът пред него се озари от странно сияние и се появи Кайрадис, облечена в бяло. Конят на капитана се стресна и той едва се задържа на седлото.
— Кълна се в зъбите на Торак! Ти пък откъде се взе?
— Това няма значение. Дойдох да ти помогна в търсенето.
— Внимавайте, капитане! — чу се предупредителният глас на Брек. — Тази е даласийска вещица и ако не внимавате, ще ви омагьоса.
— Млъквай, Брек! — скара му се сержантът. — Обясни ми, жено, какво точно искаш да кажеш? — попита капитанът.
Кайрадис се обърна към трънака и каза:
— Онези, които дириш, се крият там.
Някъде зад себе си Гарион чу Се’Недра да въздиша.
— Току-що претърсихме този гъсталак, там няма никой.
— Зрението ти те лъже тогава.
— Губиш ми времето — рече презрително той. — Със собствените си очи видях хората си да го претърсват. И какво въобще прави тук в Ктхол Мургос пророчица от Кел? — попита той недоверчиво. — Хората ви не са желани тука. Идете си вкъщи да пълните мозъците си със сенките на наивни илюзии. Нямам време да слушам бръщолевенето на малолетни вещици.
— В такъв случай трябва да ти докажа, че думите ми са правдиви.
Тя откри лицето си и замръзна. Някъде зад мястото, където лежаха Гарион и Силк, се разнесе гръм. Миг след това от гъсталака изскочи грамадният Тот — носеше Се’Недра на ръце.