— Този е един от тях, капитане! Това е онзи големият, а в ръцете му е червенокосата мома.
— Така е, както казах. Сега иди там и ще намериш и останалите — изрече образът на Кайрадис и после изчезна.
— Задръжте тези двамата! — нареди сержантът и Тот и все още борещата се в ръцете му Се’Недра мигом бяха обградени от група войници с извадени оръжия.
— Какво да правим? — прошепна Гарион на Силк. — Хванаха Се’Недра.
— Знам. Виждам.
— Ще… — започна Гарион и посегна към меча си.
— Бъди разумен, Гарион. Ако ги нападнеш, само ще я изложиш на по-голяма опасност.
В безсилието си Гарион запълзя назад. Първият, когото видя, беше дядо му.
— Хванаха Тот и Се’Недра, дядо! — изохка той. — Кайрадис ни издаде! Каза им точно къде се намираме.
Лицето на Белгарат бе пребледняло.
— Мисля, че е най-добре всички да излезете — сухо каза капитанът, който заедно със сержанта се беше приближил до гъсталака. — Двама от вашите приятели са вече в ръцете ми, а знам къде сте и вие.
Никой не му отговори.
— О, хайде де! Бъдете по-отговорни. Ако не излезете сами, ще изпратя за още хора и ще изсечем храсталака, ако трябва. Още никой не е пострадал и ако излезете сега, никой няма да ви направи нищо. Даже ще ви позволя да задържите оръжията си като знак на добра воля.
— Добре, капитане! — обади се Белгарат с изпълнен с нежелание глас. — Дръжте хората си изкъсо. Излизаме. Гарион, Силк, това се отнася и за вас.
— Защо го каза! — избухна Гарион. — Можехме да останем скрити и после да ви освободим.
— Няма друг начин. Те знаят колко сме. Капитанът им владее положението в момента — отговори вместо него Силк.
Гарион изруга и го последва.
Цялата група излезе и се упъти към малореанския офицер. Дурник ги изпревари. Лицето му беше посивяло от ярост.
— Това ли е за теб приятелството? — викна той на Тот. — Така ли ни се отплащаш за добрината?
Лицето на немия се натъжи, но той не направи опит да отговори.
— Това не беше честно! — продължи ковачът с тих, но заплашителен глас. — Ти никога не си ми бил приятел. Твоята господарка те е внедрила сред нас до момента, в който вие двамата да ни предадете. Втори шанс за това няма да получите.
Той вдигна десница и Гарион почувства тласъка на волята му.
— Дурник! Недей! — изкрещя Поулгара.
— Той ни предаде, Поул! Няма да го оставя така.
Двамата впиха погледи един в друг за известно време. Накрая Дурник сведе глава, а после се обърна към гиганта.
— Ти и аз бяхме дотук, Тот. Никога повече няма да ти се доверя. Не искам да виждам лицето ти повече. Дай ми кралицата! Не искам да я докосваш.
Безмълвен, Тот му подаде припадналата Се’Недра.
— Какво сега, капитане? — попита Белгарат.
— Заповедите ми са да ви заведа невредими в Рак Веркат, прастари Белгарат. Главнокомандващият там ви чака. Само като предпазна мярка, разбира се, ще разделя някои от вашите спътници.
— Естествено — отвърна старият вълшебник.
— Ами плановете на вашия главнокомандващ за нас включват ли тъмници и тям подобни неща? — поинтересува се Силк.
— Принц Келдар, подценявате негово величество. Инструктирани сме да се отнасяме към вас с най-голямо уважение.
— Капитане, вие, изглежда, сте доста добре информиран по отношение на това кои сме — отбеляза Поулгара.
— Онзи, който ми даде нарежданията, беше изключително точен в описанието ви.
— И кой, ако не е тайна, беше това?
— Нима се съмнявате, лейди Поулгара? Заповедите идват директно от негово императорско величество Кал Закат. Той следи пребиваването ви в Ктхол Мургос от доста време. — Той се обърна към хората си и нареди: — Стройте се около пленниците! — После се поклони на Поулгара. — Простете, лейди Поулгара! Имах предвид гости. Терминологията на военните понякога е доста бедна. В Рак Веркат ви очаква кораб. Веднага щом пристигнете, ще отплавате. Негово императорско величество ви очаква в Рак Хага с изключително нетърпение.