Белгарион и Дурник обединили силите на волята си, за да отслабят крепостните стени на града. Стенобитните машини на барон Мандорален ги разрушили. Риванците и надраките нахлули в града, предвождани от Белгарион. Битката била много жестока, но сектантите били отблъснати и по-голямата част от тях били избити, а Белгарион и Дурник заловили водача на култа Улфгар.
Белгарион знаел, че синът му не е в града, но се надявал да научи къде се намира, след като разпита подробно Улфгар. Водачът на култа упорито отказвал да отговори. Тогава Еранд проникнал в мислите на Улфгар и научил всичко.
Станало ясно, че убийците, опитали се да удавят принцеса Се’Недра, са били наети от Улфгар. Но той нямал нищо общо с отвличането на детето. Разбира се, главната му цел била смъртта на сина на Белгарион и той искал да извърши ужасното деяние още преди детето да бъде родено, Но очевидно не знаел нищо за похищението.
Тогава към силите на Белгарион се присъединил вълшебникът Белдин. Той бързо разпознал Улфгар като Харакан, един от подчинените на Урвон, последния жив ученик на злия бог Торак. Харакан внезапно изчезнал и Белдин светкавично се впуснал да го преследва.
Пристигнали вестоносци от Рива. Търсенето продължило след заминаването на Белгарион. Един овчар, живеещ в хълмовете, видял някакъв кораб да носи нещо, което приличало на бебе. Непознатият се качил на кораб, наподобяващ по форма плавателните съдове в кралство Нийса, и отплавал на юг.
Тогава се появила Кайрадис, пророчица от град Кел. Тя казала, че детето е взето от Зандрамас и че сектантите били оставени нарочно в Рива, за да бъдат открити от войниците. Единственият заловен жив член на култа вярвал, че сведенията, които Поулгара изтръгнала от него на Острова на ветровете, са верни.
Пророчицата от Кел твърдяла, че Детето на Мрака е откраднало бебето с някаква тайна цел, свързана с камъка Сардион. Сега приятелите на Белгарион трябвало да преследват Зандрамас. Тя нямала право да каже нищо повече, освен да назове хората, които трябвало да тръгнат с Белгарион. След като оставила огромния си ням водач Тот при краля на Рива, пророчицата изчезнала.
Сърцето на Белгарион се изпълнило с лоши предчувствия, защото той разбирал, че похитителят на сина му има месеци преднина и следата почти се е изгубила. Изпаднал в мрачно настроение, той събрал спътниците си, за да преследват Зандрамас дори до края на света или отвъд, ако се наложи.
Първа част
Кралицата на змиите
1.
Гарион чуваше бавните монотонни капки в тъмнината. Въздухът беше студен и миришеше на влажна скала и плесен — воня от някакви бели организми, които отбягваха светлината. Опитваше се да долови всички безбройни звуци, които пещерите на Улго нашепваха в плътната тъмнина — процеждането на водата, шумоленето на камъчетата, бавно свличащи се надолу, печалните въздишки на въздуха, промъкващ се през цепнатините на скалата, за да стигне повърхността.
Белгарат спря и вдигна пушещата факла, която изпълни прохода с трептяща оранжева светлина и неясни сенки.
— Изчакайте тук — каза той и продължи по тъмната галерия с протритите си ботуши — бяха от различни чифтове, — като влачеше краката си по неравния под.
— Мразя това — промърмори Силк. — Наистина го мразя.
Зачакаха.
Алената светлина от факлата на Белгарат се появи отново.
— Всичко е наред — съобщи той. — Това е пътят.
Гарион обгърна с ръка нежните рамене на Се’Недра. Тя не беше казала нито дума по време на ездата на юг от Реон, защото за нея, както и за всички други, беше ясно, че целият им поход срещу култа на Мечката в източна Драсния се е провалил. Той беше дал на Зандрамас почти непреодолима преднина с похитения Геран, техния мъничък син. Чувството на безпомощност, което караше Гарион да удря заобикалящите го скали с юмруци и да вие в безсилна ярост, беше потопило Се’Недра в дълбока депресия и сега тя се препъваше из мрачните пещери на Улго, скована от нещастието си. И нито знаеше, нито пък се интересуваше накъде я водят. Гарион извърна глава, за да погледне Поулгара. Погледът, с който тя му отвърна, беше сериозен и поне на пръв поглед невъзмутим. Вълшебницата разгърна синята си пелерина и направи няколко едва забележими жеста, използвайки тайния език на Драсния.
„Трябва винаги да проверяваш дали не й е студено — каза Поулгара. — Точно сега тя е много чувствителна към студа.“