— Просто исках да видя колко е дълбоко — отговори той. — Знаеш ли дали долу има вода?
— Това е една от причините, поради които ви предупредих да стоите далеч от ръба.
Той й се усмихна и продължи нагоре.
Заобиколиха дълбоката пропаст и влязоха в една от галериите, където улгите живееха и работеха в малки помещения, издялани в скалата. Отвъд тази галерия се намираше полуосветената пещера на горима с нейното езеро, остров и къща, която имаше особена пирамидална форма. Горимът на пещерната страна Улго, облечен, както винаги, в бяла роба, стоеше на мраморния мост, пресичащ езерото, и се взираше към тях.
— Белгарат — извика той с треперещ глас, — ти ли си?
— Аз съм, върховни жрецо — отговори старият вълшебник. — Как разбра, че идвам?
— Добре дошъл, стари приятелю.
Белгарат тръгна по моста, но Се’Недра го изпревари. Златистите й къдрици се развяха. Тя тичаше към горима с протегнати за прегръдка ръце.
— Се’Недра — прошепна той, когато кралицата обви ръце около врата му.
— О, свети гориме — зарида тя. — Откраднаха бебето ми.
— Какво?! — извика той.
Гарион неволно тръгна към Се’Недра, но Поулгара го хвана за ръката и го спря.
— Все още не — промърмори тя.
— Но…
— Може би точно от това се нуждае, Гарион.
— Но, лельо Поул, тя плаче.
— Да, тя точно това чакаше. Трябва да я оставим да излее мъката си и чак след това ще започне да се оправя.
Горимът бе прегърнал плачещата крехка кралица и й говореше с нежен, утешаващ тон. След като тя се поуспокои, той повдигна старческото си набраздено от бръчки лице и попита:
— Кога се случи това?
— Миналото лято — отговори му Белгарат. — Много дълга история.
— Елате вътре — покани ги горимът. — Слугите ми ще приготвят храна и напитки и ще можем да си поговорим, докато се храните.
Влязоха в обширната централна зала. Там имаше каменни пейки и маса, кристални лампи, висящи на вериги от тавана, осветяваха помещението и наклонените стени. Горимът каза нещо на един от мълчаливите си слуги и после се обърна към гостите си, все още обгърнал с ръка раменете на Се’Недра.
— Седнете, приятели — рече им той.
Когато се настаниха около каменната маса, слугата донесе поднос с кристални чаши и две шишета от силната напитка на улгите.
— Сега — подхвана светият старец. — Какво се е случило?
Белгарат изпи една чашка, а след това накратко описа какво бе станало през тези няколко месеца: разказа на горима за убийството на Бранд, за опита да се всее неразбирателство сред редиците на алорните и за похода срещу Ярвиксхолм.
— И после — продължи той, докато слугите донасяха подноси с пресни плодове, зеленчуци и печено месо — точно бяхме завзели Ярвиксхолм и някой се промъкнал в детската стая в крепостта на Рива и отвлякъл принц Геран от люлката му. Когато се върнахме на острова, открихме, че Кълбото може да проследи дирите на детето, колкото и далеч да водят те, стига само да вървят по суша. Мечът ни заведе до западната страна на острова. Там се натъкнахме на поклонници на култа към Мечката от Черек и те ни казаха, че водачът на култа Улфгар е организирал отвличането.
— Но това не беше истина, нали? — досети се горимът.
— Наполовина — отговори Силк.
— Разбира се, проблемът беше там, че самите те не знаеха, че ни лъжат — продължи Белгарат. — Били много внимателно подготвени и историята, която чухме от тях, звучеше доста правдоподобно особено като се има предвид, че водехме война с култа. Както и да е, организирахме поход срещу последната му крепост в град Реон в североизточна Драсния. След като превзехме града и пленихме Улфгар, истината излезе наяве. Оказа се, че той е малореански гролим, наречен Харакан, и няма нищо общо с отвличането на Геран. Истинският виновник е онзи мистериозен Зандрамас, за когото ти говорих преди няколко години. Не съм сигурен точно каква е ролята на Сардион, но поради някаква причина Зандрамас желае да заведе детето на мястото, споменато в Мринския сборник — мястото, което не съществува. Урвон отчаяно иска да предотврати това, така че е изпратил своя оръженосец тук, на запад, за да убие бебето и да попречи то да бъде отведено там.
— Имате ли някаква представа откъде трябва да започнете търсенето? — попита горимът.
Белгарат сви рамене.
— Само няколко следи. Това е всичко. Убедени сме, че Зандрамас е напуснал Острова на ветровете на борда на нийсански кораб — ето откъде ще започнем. В сборника е казано, че аз трябва да открия пътя до Сардион, и съм сигурен, че когато го намерим, Зандрамас и бебето няма да са много далеч. Може би ще се сдобия с нещо от онези предсказания, което би могло да ни помогне. Дано успея да открия някое добро копие.