На излизане от болницата срещнахме Горгона. Не изглеждаше по-опечалена от минимално-необходимото за случая. Нещо в погледа й ми подсказа, че и аз няма защо толкова да се тормозя…
Не, благодаря! Веднъж вече се жертвах в интерес на работата… Втори път надали ще успея да се накарам!
След кратък размисъл, поех към трамвая. Трябваше да се отбия до вуйчо. Дано той…
Но не напсувах Този, Който е на небето…
ИЗВЪН РЕДОВЕТЕ НА РАЗКАЗА: Не мога да кажа, че младият мъж внушаваше антипатия. Напротив. Но в самоиронията му ясно прозираше горчилката на неувереността.
От друга страна го оправдавам. За да повярваш на себе си не е достатъчно да си престоял необходимите хиляди часове над книгите и пред компютъра.
Не е вярно, че човек търси само пари, слава и власт.
Без да съзнава, той просто търси себе си… Но не винаги се намира.