В Запада, където почти всеки мъж е добър стрелец, никой никога не пропуска удобен случай да участва в състезание по стрелба със сключване на облози. Стрелците обичат да мерят сили помежду си. Славата на победителя бързо се разнася от уста на уста, а и често залаганите суми са твърде големи. И ето че в този случай не само се предлагаше възможност за обзалагане, но и за едно забавно състезание по стрелба. Навярно тримата шивачи не се бяха научили да боравят с пушките си, а тъй като и оръжията им нищо не струваха, щеше да падне голям смях, ако успееха да склонят тримата мъже да им покажат своето «изкуство». Ето защо, за да подтикне Сам към участие, Бътлър се обади със съмнение в гласа:
— Е, да, да улучиш с шевната игла ръкава на някое палто, това може дори и слепец, но да стреляш, да стреляш е съвсем друга работа. Ти вече стрелял ли си някога, мистър Гринъл?
— Йес — отговори дребосъкът.
— По какво?
— По врабчета.
— С тази пушка?
— Не, с една цев, от която се издухват топчета и малки стрели.
— С цев ли? — Бътлър силно се разсмя. — И си мислиш, че и с пушката ще си добър стрелец?
— Защо не? Прицелването си е прицелване!
— Тъй ли? Ами на какво разстояние можеш да улучваш целта?
— Сигурно дотам, докъдето стига куршумът.
— Да речем, на двеста крачки?
— Well!
— Това е горе-долу ей до там, до следващата къща. Мислиш ли, че ще можеш да я улучиш?
— Къщата ли? — попита Сам и направи обидена физиономия. — Та нея и слепец ще я улучи, също както ръкава на дрехата с иглата!
— Да не би да искаш да кажеш, че целта трябва да е по-малка?
— Йес.
— И горе-долу колко да е голяма?
— Колкото дланта ми.
— И ти мислиш, че ще улучиш такава цел с туй твое пушкало?
— Йес.
— Глупости! Още при първия изстрел тази цев ще се пръсне, а дори и да издържи, тя е толкова изкривена, че куршумът й ще завие зад ъгъла на къщата и никога няма да отиде в права посока.
— Ами нека опитаме!
— Ще се обзаложим ли? Нали имаш пари.
— Не само пари, ами и желание.
— Колко залагаш?
— Колкото и ти.
— Значи един долар.
— Съгласен.
— Облогът е сключен! Но няма да стреляме по онази къща, защото сигурно собственикът й няма да ни позволи, а…
— Стреляйте по моята! — прекъсна го кръчмарят. — На задната и стена ще залепя парче хартия, голямо колкото дланта ми. То ще бъде целта.
Предложението му беше прието. Всички се отправиха към задната страна на постройката. Залепиха хартията и после Бътлър отброи двеста крачки. Той заложи един долар и Сам последва примера му. След това хвърлиха жребий, за да видят кой ще стреля пръв. Жребият се падна на Бътлър. Той застана на чертата, където бе измерено определеното разстояние, набързо се прицели, натисна спусъка и улучи хартията.
После дойде ред на Сам. Той разкрачи кривите си крачета колкото му беше възможно повече, вдигна своята Лиди в положение за стрелба, приведе се силно напред и взе да се цели доста продължително. В тази поза той приличаше на фотограф, навел се под черното покривало на своя апарат, за да фокусира обекта, който иска да снима. Всички се разсмяха. И ето че най-сетне изстрелът проехтя, Сам отхвръкна настрана, изпусна пушката и се хвана за дясната си буза. Смехът се превърна буквално в тържествуващ рев.
— Ритна ли те пушкалото, може даже и зле да те удари, а? — попита Бътлър.
— Йес, дори беше хубав шамар! — отвърна плачевно дребосъкът.
— Значи това чудо здравата рита. Изглежда ми по-опасно за самия теб, отколкото за другите хора. Я да видим дали си улучил!
По хартията не се забелязваше никаква следа от куршума на Сам. Дълго търсиха наоколо, докато най-сетне един от хората на Бътлър, който беше отишъл настрани, избухна в силен смях и подвикна на останалите:
— Елате насам! Ей го къде е на, който иска, да го види. Елате при мен! От дупката тече бренди!
На около десетина крачки встрани от къщата бе поставено буре, пълно с бренди. Куршумът беше отлетял натам и сега се виждаше как от току-що пробитата дупка съдържанието на бурето шуртеше на земята във вид на дебела колкото човешки пръст струя. Избухналият в този миг кикот, изглежда, нямаше намерение скоро да утихне. Но кръчмарят започна да ругае и проклина и настоя за обезщетение. Успокои се едва след като Сам обеща да му заплати исканата сума. После той заби един тънък дървен клин в дупката, за да я запуши.
— Дори къщата не успя да улучиш! — подвикна Бътлър на смаяния дребосък. — Нали ти казах, че куршумите ти ще завиват покрай всички ъгли на постройката. Доларът е мой. Ще рискуваш ли, мистър Гринъл, да заложиш още един?