— Йес — отговори Сам.
С втория си изстрел той улучи поне къщата, но съвсем долу, в самия ъгъл, докато целта се намираше горе в средата на стената. Така той стреля още четири-пет пъти, без да се приближи повече до хартията, и загуби също толкова долара. Това го ядоса и той извика:
— Става все така само защото залагаме едва по един долар. Мисля, че ако увеличим залога, ще мога по-добре да се целя.
— Нямам нищо против — засмя се Бътлър. — Колко залагаш?
— Колкото и ти?
— Да речем, двайсет?
— Йес.
Сам загуби и тези двайсет долара и ги загуби, защото пак улучи долу точно в същия ъгъл. Бътлър прибра парите и попита:
— Ако желаеш, да опитаме още веднъж, мистър Гринъл?
При тези думи той намигна на хората си тайно и самодоволно.
— Йес — отвърна Сам. — Все някой път трябва да успея.
— И аз така мисля. На колко?
— На колкото искаш.
— Петдесет долара.
— Йес.
— Или, да речем, по-добре на сто?
— Това е твърде голяма сума. Наистина съм убеден, че този път най-сетне ще улуча, но ми е жал да ти взема толкова пари, мистър… а всъщност как се казваш, сър?
— Бътлър — отговори човекът незабавно и следователно доста непредпазливо. Навярно, ако въпросът на Сам не го бе изненадал, той щеше да назове някое друго име.
— Добре, мистър Бътлър — продължи Хокинс. — И тъй, не на сто, много са.
— Nonsens! ((англ.) — Глупости! Б. пр.) Държа на онова, което съм казал. Пита се само дали ти ще имаш толкова кураж.
— Кураж ли? Един шивач винаги го има.
— Значи сто?
— Йес.
Бътлър беше толкова уверен, че ще улучи целта, а Сам, разбира се, пак ще я пропусне, че този път се прицели още по-бързо от преди. Може би размерът на сумата го накара да се развълнува, но, накратко казано, макар и съвсем близо до целта, куршумът все пак се заби в стената до хартията. Това естествено не му развали доброто настроение, защото несъмнено противникът му нямаше да има по-добро попадение. В най-лошия случай при равен резултат можеше да се стигне до допълнителен изстрел, а тогава победата му не подлежеше на съмнение.
В този момент Сам се прицели, но къде! В ъгъла на стената, там където бе улучвал винаги досега и където с изключение на първия му изстрел се бяха забили един до друг всичките му куршуми.
— Какво те прихваща, мистър Гринъл — учудено извика Бътлър. — Та ти се целиш в ъгъла!
— От само себе си се разбира — спокойно и уверено му отговори дребосъкът.
— От къде на къде?
— Едва сега разбрах номерата на моята пушка.
— Какво искаш да кажеш?
— Изглежда, си има собствена воля и капризи. Прицеля ли се в хартията горе в средата на стената, куршумът ми отива долу в ъгъла. Но ако се прицеля долу в ъгъла, тогава навярно ще попадне горе в хартията.
— Това е лудост!
— Но не от моя страна, а от страна на пушката. Внимавай!
Той натисна спусъка и куршумът улучи… точно в средата на целта.
— Сега виждаш ли, че бях прав! — засмя се дребосъкът. — Спечелих! Давай стоте долара, мистър Бътлър!
Сумите не бяха още заложени. Бътлър се поколеба да изпълни подканата му. Отначало му мина мисълта да откаже да му брои парите, но после му хрумна нещо друго, което сметна за по-добро. Той извади от джоба си златните монети, даде ги на Сам и попита:
— Преустановяваме ли?
— Както искаш.
— Или ще се обзаложим още веднъж?
— Нямам нищо против!
— Но не на сто, а на двеста долара!
— Сър, това е прекалено много!
— Не и за мен. Или те хвана страх?
— Страх ли? Хич окото ми не мигва!
— Значи двеста, но ги залагаме веднага!
— Добре! Нека моят другар Бери играе ролята на съдия и държи парите, а ние ще поставим нова хартия с малко кръгче точно в средата. Ще спечели онзи, чийто куршум се забие най-близо до него.
— Съгласен — заяви Бътлър, — но няма да стреляме от двеста, а от триста крачки разстояние!
— Е, тогава няма да улуча!
— И не е необходимо. Хайде, мистър Гринъл, вади двеста долара!
Сам даде парите на Дик Стоун. Изглежда, Бътлър нямаше вече толкова, защото обиколи неколцина от спътниците си, за да вземе на заем. Когато събра сумата, той я връчи на Дик, който много добре знаеше защо Сам го предложи за съдия. След като залепиха ново парче хартия, отброиха триста крачки и Бътлър се приготви да стреля.
— Този път се прицели по-добре! — подвикна му един от неговите хора от съседната маса.
— Мълчи! — отвърна му гневно той. — Един шивач не може да ме бие!
— Но преди малко те би!