— Да се обзаложим ли?
— Залагам десет долара!
— И аз! Че няма да ме хвърли!
— А аз твърдя обратното!
— Добре, готово, давай десет долара!
Сам извади парите и ги даде на Дик Стоун. Бътлър взе на заем от своите другари и също даде сумата на Дик. Разбира се, той предпочиташе да я повери на някой от хората си, но не искаше да буди подозрения.
— Какъв мизерен облог! — обърна се към него кръчмарят. — За десет долара да яхнеш такова плашило! Този път сигурно ще спечелиш.
Бътлър хвана юздите на старата Мери и я отведе от ъгъла до откритото място пред кръчмата.
— Значи до една минута трябва да съм на земята! — подвикна той на Хокинс. — Но ако съм още на гърба му, печеля.
— Разрешаваш ли да говоря на животното? — попита Сам.
— Защо не? Говори му, свири му или му пей, прави каквото искаш!
Бяха се образували две групи. На една страна стояха Сам, Дик и Уил, а на друга — кръчмарят с хората на Бътлър. Последният се метна на седлото. Мулето съвсем спокойно му позволи да го яхне и остана тъй кротко и неподвижно, сякаш беше излято от бронз. В този момент Сам се обади:
— Хвърли го, мила моя Бъкинг-Мери ((англ.) — Скачаща, хвърляща Мери. Б. пр.)!
Мигновено Мери се изви, правейки висок «котешки гръб», подскочи във въздуха едновременно и с четирите си крака, после се изпъна, след което заедно с ездача и двамата пак се озоваха на земята, само че Бътлър не беше вече на седлото, а до Мери. Хората му изненадано извикаха. Той скочи на крака и гневно възкликна:
— Това добиче е самият дявол! Отначало седи кротко като агънце, а после неочаквано полита във въздуха като балон!
— В такъв случай щеше да е по-добре, ако ти беше въздухоплавател вместо ездач! Парите са мои — обади се Сам и прибра сумата.
— По дяволите! Не знам дали правилно разбрах. Ти не каза ли на животното да ме хвърли?
— Йес.
— Сър, не разрешавам подобно нещо!
— Пфу! Ти каза, че мога да разговарям с мулето както си искам.
— Но не и в моя вреда!
— Разбира се, че не, дори е в твоя полза. Необходимо е само да чуеш какво му казвам и ще знаеш какво ще предприеме животното и какво трябва да направиш ти, за да се предпазиш, ако наистина си такъв добър ездач, за какъвто се пишеш.
— Well, тогава следващия път сигурно ще спечеля. Няма да се оставя отново да ме хвърли на земята. Ще заложиш ли пак десет долара?
— С удоволствие.
За втори път Бътлър взе пари на заем, даде ги на Дик и качвайки се отново на седлото, се обърна към Сам:
— Хайде, кажи му на този тарикат какво да направи!
Сам весело се изкиска и подвикна на мулето:
— Свали го, мила моя Стрипинг-Мери!
Мери се втурна в галоп, срещу което всички усилия на Бътлър останаха напразни, описа дъга към долния край на къщата и щом го достигна, се затича към горния й ъгъл, и то тъй близо покрай стената, че десният крак на Бътлър се закачи в ъгъла и ако не искаше да бъде здравата изподран или дори да си счупи някоя кост, трябваше да се смъкне от седлото. Тъй той бе свален и пак се озова върху майката земя.
— Деветдесет и девет хиляди дявола! — изкрещя Бътлър побеснял, докато се изправяше на крака и опипваше коляното си. — Този звяр е дошъл направо от пъкъла. Естествено очаквах да се изгърби и да ме хвърли със скок във въздуха. Как можа да му заповядаш да ме свлече на земята?
Този въпрос беше отправен към Сам и той отвърна:
— Нали се уговорихме, че мога да му говоря, свиря или пея както си искам. Строго се придържам към уговорката. Парите са мои.
Той прибра сумата в джоба си. Бътлър закуцука към кръчмаря и с приглушен глас му каза:
— Дай ми двайсет долара! Моите хора нямат вече пукната пара.
— Пак ли ще се обзалагаш? — попита го ирландецът.
— Разбира се!
— И този път ще изгубиш!
— Съвсем сигурно това няма повече да се повтори!
— Ами ако все пак се повтори? Кой ще ми върне тогава парите?
— Аз, негоднико, аз!
— Но кога?
— Утре сутринта.
— Утре сутринта? След като ти е обрал всичките пари?
— Глупак! Дадох му ги само на заем. Навярно моите хора нямаше тъй спокойно да гледат какво става, ако не знаеха, че утре рано сутринта не само ще си взема парите обратно, но ще имам и много по-голяма сума.
— Аха, двете хиляди долара на този шивач, нали?
— Йес.
— Пази се, сър! Този тип съвсем не е толкоз глупав, колкото си мислехме.
— Пфу! Всичко е чиста случайност!
— Със стрелбата да, но едва ли и тази работа с мулето.
— И това е случайност! Туй животно е някое старо бракувано цирково добиче, което е купил за няколко долара. Знае тези два номера и толкоз. Всичко е случайност, чиста случайност. И тъй, давай парите! Засега трябва да си върна поне последните две десетачки.