— Не беше чак толкоз глупаво, колкото си мислиш — заяви Сам. — Нали съвсем ясно видяха, че си грийнхорн, а от такъв човек можеш да очакваш всичко, дори да вземе да отиде на тавана на плевнята да лови в сеното тюлени и китове. Но нали те споменаха, че очакват месо. Откъде ли ще го вземат? Дали от Тусон? Едва ли. Вероятно пак някакво мошеничество. Сигурно ще го откраднат… behold ((англ.) — Я гледай, виж! Б. пр.), ето че онези пристигат, сега ще се запознаем с тях.
Той посочи напред към откритото място, където току-що се появи голяма дълга кола, теглена от четири вола, която бе следвана от други три волски каруци. Начело яздеше един много добре въоръжен конник. Това беше скаутът. До колата яздеха две момчета или двама младежи, въоръжени с ножове, револвери и двуцевни карабини. Воловарите нямаха коне. В две от колите седяха и други хора. Виждаха се любопитно да надничат изпод платнището.
Навярно скаутът бе имал намерение да накара колите да спрат пред кръчмата, но щом забеляза тайфата, лицето му помръкна и той продължи да язди нататък. Естествено колите го последваха.
— Проклятие! — обърна се един от Търсачите с тих глас към кръчмаря. — Изглежда, тази вечер от печеното нищо няма да излезе.
— Защо?
— Защото продължават. Кой ги знае чак къде ще спрат.
— Няма да стигнат много надалеч. Личеше си, че воловете са изморени. Ти обърна ли внимание на лицето на скаута?
— Не.
— Щом ви видя, той се намръщи. Разпитвали сте го твърде много и у него са се събудили подозрения. Навярно щяха да останат да пренощуват тук и само заради вас не спряха, но сигурно няма да отидат далеч, най-много да стигнат до края на селището, където ще намерят трева за добитъка.
— Ще тръгна подир тях да видя какво ще правят.
— Недей! Забележи ли те, подозренията му ще се засилят.
— Вярно — намеси се и Бътлър. — Трябва да изчакаме, докато се стъмни. После с неколцина от вас самият аз ще тръгна по следите им. Сигурно ще пуснат воловете да пасат на свобода, а ние ще отмъкнем един от тях и ще го заколим.
— И ще ви открият! — подхвърли кръчмарят.
— Какво разбираш ти под «открият»? Дойде ли някой, ние ще седим при теб и ще ядем печено говеждо. Това е всичко. Но липсващият им вол ще лежи далеч извън селото, заклан и разрязан, обаче кой ще докаже, че е наша работа?
— Ами нали ще ядете тъкмо от онази част, която ще липсва на заклания вол!
— Това няма да е никакво доказателство, понеже ще кажем, че току-що сме я купили от някакъв непознат червенокож. И ако въпреки всичко продължат да ни досаждат, нали имаме пушки и ножове, за да държим на разстояние всеки досадник!
— А тримата шивачи с нас ли ще ядат?
— Да. Знаеш ли, Пади, каква идея ми хрумна?
— Каква?
— Ще ги напием.
— И после ще ги…?
— Да, после ще ги… правилно се досети.
— Тук, в моя дом?
— Да, вътре в стаята. Не е възможно да стане на открито. Не е изключено да има скрити свидетели.
— Но за мен е извънредно опасно да допусна да се извърши подобно престъпление в дома ми, в моята стая…
— Мълчи! От онова, което намерим в тези типове, ще получиш триста долара. Предостатъчно е за такова незначително безпокойство. Съгласен ли си?
— Да, защото виждам, че друг изход няма. Но се опасявам, че тези нехранимайковци няма да се напият тъй лесно.
— Напротив, много лесно ще стане. Не видя ли, че изляха брендито ти на земята?
— Всеки кръчмар забелязва подобно нещо.
— От това следва, че не са добри пиячи на бренди и не носят много. След няколко чаши ще са пияни до козирката.
— А аз съм на друго мнение: от това следва, че не са добри пиячи на бренди, тъй че няма да пият от тази отрова. Е, как ще ги напиете тогава?
— Хмм, и туй не е изключено. Съвсем нищо друго ли нямаш освен брендито?
Кръчмарят направи такава физиономия, която според него трябваше да изразява, че е голям хитрец, и отговори:
— За добри приятели и ако всичко бъде честно платено, имам тук нейде едно буренце с много силно калифорнийско вино «Калиенте».
— Калифорнийско «Калиенте»? Бре, да се не види, трябва да го извадиш! — намеси се Бътлър. — Един-единствен литър от него ще прати и тримата шивачи под масата, а за нас ще бъде истинско блаженство да си пийнем такова винце. Колко ще ни струва?
— Четиридесет литра за шейсет долара.
— Малко скъпичко, но съм съгласен. Значи ще получиш триста и шейсет долара от онова, което ни донесе тази нощ.
— Но защо ще се церемоните толкоз много с тези шивачи, сър? Ще ги каните да вечеряте заедно, ще си приказвате, а едва после ще ги оберете и тъй нататък? Нима няма по-кратък и по-хубав път?