— Знам, че са много умни хора и умеят да прозрат мислите на другите. Но няма да се досетят за нашия план. Ще си мислят, че сме потеглили срещу навахите и че изобщо не ни е грижа за белите. Няма и да подозират, че ги очакваме тук, а ще са убедени, че сме вече нейде надалеч.
— Много ми се иска да си прав, но си мисля за онова, което сами видяхме и разбрахме в последно време. Никой орел няма толкова остро зрение, никой мустанг няма толкова тънък слух и никоя лисица не е толкова хитра като Винету и Поразяващата ръка. Нима не бяха вече в ръцете ни? Нима не бяха дори вързани? И въпреки това се видяхме принудени да пуснем всички на свобода! И кой ни принуди? Само тези двама мъже, а те бяха обезоръжени и вързани с ремъци, докато нашите ръце бяха свободни, ние имахме оръжия и наброявахме три пъти десет по десет воини. Ако утре действително ги заловим и после искаме да ги задържим в плен, не бива да постъпваме както последния път. Ще бъдем по-умни. Още днес направихме всичко, каквото ни повеляваха разумът и предпазливостта. Дори се установихме на лагер тук горе вместо долу при водата, където щяхме да оставим следи. Когато утре бледоликите пристигнат, няма да намерят долу никаква следа и нищо неподозиращи, от мястото на брода ще се спуснат в дълбокото корито, докато ние ще останем тук, скрити и ще ги изчакаме. После те ще се отправят към водите на Чели, за да отведат конете си на водопой, и тогава ще ги връхлетим.
— Значи ти смяташ, че няма направо да прекосят брода, а известно време ще останат долу?
— Да. Никъде наблизо няма друго място, където да можеш да се спуснеш от високия бряг до водата тъй лесно, както от този брод. Това го знаят и те и ето защо няма да пропуснат такъв удобен случай.
— Моят брат сигурно има право, защото заедно с тях има жени и деца, с които са длъжни да се съобразяват. Мокаши наистина ли мисли, че ще ни паднат в ръцете без бой?
— Да.
— Ами ако се защитават?
— Тогава ще ги застреляме като кучета. Но и през ум няма да им мине да използват оръжията си, стига само ние да не направим някаква грешка. Щом стигнат долу при водата, ние бързо ще се спуснем и…
— Пеша ли?
— Да. Най-голямата глупост ще е да се втурнем надолу на конете.
— Тогава ще трябва да оставим няколко воини при животните.
— Не. Достатъчно е да ги вържем. Тук не бива да остава нито един човек. На това се основава планът ми. Щом белите видят колко сме многочислени, ще се откажат от всяка съпротива. Затова трябва да сме всички заедно, не бива да липсва никой от нас. Нека моят по-голям брат размисли в какво положение ще се озоват бледоликите. Отляво и отдясно ще бъдат обградени от отвесните скали на речното корито, по които не могат да се изкатерят, пред тях ще са водите на Чели, а зад гърба им внезапно ще изникнат триста неприятелски воини. Ще трябва да са безумци, ако им хрумне мисълта да се отбраняват.
— И все пак от тях може да се очаква подобно решение.
— Не е изключено, защото те са не само хитри, но и храбри, та дори и безумно дръзки, но ще са принудени да се съобразяват с жените и децата, чийто живот на всяка цена ще се стремят да запазят. В това отношение моят по-голям брат сигурно ще се съгласи с мен.
— Така е. Ами ако се опитат да избягат?
— Невъзможно е!
— О, напротив!
— Не! Та накъде ли ще избягат?
— Към Чели.
— Във водата? Изобщо няма да им мине подобна мисъл. Те знаят не по-зле от нас колко е лесно да застреляш плувец във водата. Но дори и да не е така, пак именно заради жените и децата няма и да помислят за бягство. Такива мъже като Винету и Поразяващата ръка и в най-голямата опасност няма да изоставят човека, потърсил тяхната закрила. А какъв позор ще е за тях, ако по-късно хората имат повод да разказват, че двамата са изоставили жените и децата, чиято безопасност им е била поверена!
— Мокаши е прав. Неговите думи разсеяха всичките ми съмнения. С пълна увереност в нашия успех можем да очакваме пристигането на бледоликите, защото те ще се видят принудени да се предадат без съпротива. А после и с онези кучета навахите ще постъпим по същия начин.
— Да, ще ги подмамим да слязат долу в дълбокото скалисто корито на Зимната вода и няма да им позволим да се изкачат обратно.
— Уф! Това ще бъде едно голямо удоволствие, защото ние ще се прикрием зад скалите, дърветата и храстите и отгоре ще избием навахите един по един, без някой от куршумите им да ни улучи.
— Да, всичките ще ги застреляме, защото ще имаме оръжия, с които ще можем да победим дори и най-силния неприятел.
— Какви оръжия? — попитал старият, защото не се досетил какво имал предвид Мокаши.