— Така е. Значи трябва да ги вземем с нас, но нека моят брат строго ги предупреди да не правят нищо, което може да ни навреди. След като се озовем долу между водите на Чели и отвесните скали и нихорасите се зададат, навахите не бива да се бавят нито миг повече!
— Нито секунда! Ще бъдат по местата си.
— Без нихорасите да ги забележат?
— Да.
— Тези индианци ще наблюдават пристигането ни. Какво ще предприеме Олд Шетърхенд, за да не видят те навахите?
— Много просто. Естествено навахите няма да пристигнат тук, следвайки ни по петите, защото така ще бъдат забелязани. Напротив, когато ние достигнем Зимната вода, те ще трябва да са вече на определеното за тях място, тоест близо до брода. Отначало бели и навахи ще яздим заедно, но после, малко преди да е възможно нихорасите да ни видят, ще спрем. Това ще стане там, където ще се срещнем ние двамата. Там ще науча от теб как стоят нещата. Ако положението е благоприятно, белите ще останат да ме чакат, а аз, описвайки широка дъга, ще поведа навахите на юг, към мястото, откъдето започват храсталаците край Зимната вода. Докато яздим по споменатия заобиколен път, ще се държим винаги на достатъчно голямо разстояние от нихорасите, за да не могат да ни забележат. А щом стигнем на юг до Зимната вода, по пресъхналото дъно ще заведа индианците надолу в непосредствена близост до брода, където ще ни чакат. После ще се върна при вас и ще тръгнем заедно с белите ловци и преселници.
— Добре замислено. Така си го представях и аз. Ще отведем белите до брода, ще се спуснем надолу, но няма да се изкачим по отсрещния бряг, а ще свърнем надясно към водите на Чели.
— Точно така! Там ще слезем от конете и ще се престорим, сякаш се каним да лагеруваме на онова място. Но същевременно трябва да вземем мерки да не попаднем в ръцете на нихорасите още при първата им атака. Наоколо има достатъчно много скали и камъни, зад които можем незабавно да се прикрием, щом забележим появяването на неприятеля. Твоята Сребърна карабина и моята «Хенри» първи ще поздравят нихорасите, а после навахите ще се покажат в тила им.
— Ще стреляме ли?
— Само ако нямаме друг избор. Но ще гледаме по възможност да щадим живота им. Струва ми се, че кажи-речи, вече пристигнахме.
Въпреки тъмнината с острото си зрение той се ориентирал правилно. Двамата се приближили до гористия пояс, обрасъл брега, и подвикнали на Ши Со. Той им отговорил и заедно с конете се появил от храсталака, където се бил скрил.
— Лека нощ! — казал Винету, като уловил юздата на коня си и го повел обратно към гората.
— Лека нощ! — отвърнал Олд Шетърхенд и се метнал на жребеца си, готов да потегли.
Разбира се, заедно с конете двамата взели от Ши Со и пушките си. Може би младият индианец бил учуден от това кратко сбогуване, но от уважение към прочутите воини не посмял да направи никаква забележка, нито да зададе въпрос. Той яхнал жребеца си и последвал Олд Шетърхенд.
Отначало белият ловец започнал да язди в бавен тръс и известно време мълчал. После с присъщия си дружелюбен тон попитал младежа:
— Сигурно Ши Со иска да разбере какво сме видели.
— Нали все ще го узная — учтиво отвърнал младежът.
— Да, ще го узнаеш. Ако взема сега да ти разказвам, после ще трябва всичко да повтарям, а тъкмо това искам да избегна. Но ще ти съобщя едно нещо, което ще те зарадва — видях родителите ти.
— Наистина ли? Къде? — попитал Ши Со радостно изненадан.
— На отсрещния бряг. Яздеха нагоре с многоброен отряд воини.
— Сигурно търсят нихорасите, нали?
— Да.
— Значи през нощта ще спрат да лагеруват! Да можех да отида при тях!
— Можеш. И аз трябва да отида при тях, а ти ще ме придружиш. Мисля, че още тази нощ ще имаш възможност да поздравиш баща си и майка си. Нямаме време за губене. Да пришпорим конете!
Само една негова дума била достатъчна да подтикне жребеца му да препусне в галоп, а Ши Со го последвал. Младежът се радвал, че отново ще види своите родители и особено майка си.
Този път нямало нужда от кой знае какви сетива и съобразителност, за да открие търсеното от тях място. Когато се приближили, между дърветата забелязали трептящата светлина на огъня. Олд Шетърхенд спрял коня си и казал:
— Каква непредпазливост — да запалят такъв огън! Наистина, убеден съм, че в момента тук не ги заплашва опасност, но никой разумен човек не пали огън, на който може да се изпече цял бизон! Положително Сам Хокинс много добре знае, че се намира в пълна сигурност. Да слезем от конете и тайно да се промъкнем до лагера! Нека видим и чуем какво правят и какво приказват. Дори още оттук може да се доловят силните им гласове.