Тримата убийци продължиха пътя си, но вече с пет коня. Не беше необходимо да са вече така предпазливи, защото не очакваха друга засада, тъй че пришпориха животните да препуснат в галоп и яздиха така чак до онова място на брега, където бяха пренощували навахите. Слязоха от седлата, за да претърсят напуснатия бивак, но не намериха нищо интересно, освен следите, оставени рано сутринта от индианците , по отсамния бряг, когато бяха продължили да яздят нагоре срещу течението.
Тръгнаха по тази диря и след около четвърт час се добраха до мястото, където навахите бяха прехвърлили реката. Тримата последваха примера им и от другата страна откриха ясните следи от лагера на белите. Отново слязоха от седлата и изцяло посветиха вниманието си на това място. И тримата бяха все опитни мъже, тъй че не се излъгаха в онова, което се бе разиграло тук, макар и да не им беше възможно да отгатнат подробности.
— Тук е имало бивак — обади се Краля на петрола. — Знаете ли кой е бил на това място?
— Естествено Олд Шетърхенд със своите хора — отговори Бътлър. — Изобщо не е възможно да са били други ездачи. Я погледнете към храстите! Дирята им се изкачва по високия бряг и води право на запад.
— Да, навахите са прехвърлили реката и тук са се присъединили към тях. Съюзили са се и заедно са потеглили подир нихорасите. Това ще…
Краля на петрола замлъкна. По израза му си личеше, че се е изплашил.
— Какво има? — попита Бътлър.
— Хиляди дяволи!
— Кажи де!
— В момента ми хрумна една мисъл, една злощастна мисъл!
— Каква?
— Ако наистина е тъй, както мисля, можем незабавно да обърнем конете и да си вървим като стари песове, получили тояги, но не и храна.
— Но защо? Говори де!
— Да говоря ли? Та какво има толкоз за говорене? И сам би трябвало да се досетиш, ако ти е останало малко акъл в главата!
— Но аз наистина си загубих акъла, защото действително не знам какво имаш предвид.
— Това е съвсем необяснимо! Ти иначе хич не си толкова тъп. Простихме се с парите, туй е то. Няма да видим нито долар, нито един цент.
— Мътните го взели! Защо?
— Защото чекът е отишъл по дяволите.
— Как така е отишъл по дяволите? Все още не те разбирам.
— Тогава наистина си загубил без остатък нищожната си способност да мислиш. Нали знаеш, че Олд Шетърхенд и Винету са големи приятели с навахите?
— Естествено, че знам.
— Тогава веднага щом са се срещнали с тях, индианците са им разказали всичко от игла до конец.
— Да. Вероятно са им казали, че сме били при тях и сме им изиграли такъв хубав номер.
— Не си въобразявай кой знае какво, защото сега ние сме онези, на които изиграха хубав номер. У кого е чекът?
— У немеца Волф.
— Добре! Той е бил тук заедно с другите и естествено е видял банкера и е разговарял с него. Тогава какво се разбира от само себе си?
— Че той… сатана! Вече знам, какво имаш предвид. След като са разказали всичко, тогава… тогава Волф е дал чека на банкера. Това ли имаш предвид?
— Да.
— В такъв случай наистина губим всяка надежда. Всичко е било напразно и ти най-сетне трябва да проумееш и признаеш що за детинска щуротия беше от твоя страна да показваш чека на Волф.
Краля на петрола се опита да омаловажи допуснатата грешка и така се стигна до толкова разгорещена разправия, че за малко двамата да се сбият. Но тогава между тях застана Полър и след като ги разтърва, каза:
— Все пак, надявам се, нямате намерение да се изпотрепете! Така нищо няма да промените. Не разбирам защо веднага трябва да допуснем най-лошото и да се отчайваме. Все още не всичко е загубено.
— Тъй ли? — ядосано възкликна Краля на петрола.
— Не е, нищо не е загубено.
— Тогава вече аз съм онзи, който нищо не разбира. Чекът отиде по дяволите. Нали?
— Не, не е отишъл по дяволите. Отначало беше във Волф, а сега е в Ролинс. Каква е разликата? Все едно в чий джоб се намира, стига само да е налице.
— Не е необходимо да ми казваш това, и аз го знам. Но чекът вече просто го няма.
— Кой ти каза?
— Аз ти казвам, защото се разбира от само себе си, че Ролинс незабавно го е унищожил.
— Унищожил ли го е? Ще го повярвам едва след като бъде доказано. Унищожен означава скъсан. Но скъсаш ли някаква хартия, после не я пъхаш пак в джоба си, за да я пазиш най-грижливо, ами я хвърляш. А виждаш ли нейде наоколо и най-малкото късче хартия? От снощи няма никакъв вятър. Не сме усетили ни най-малкия полъх, който би могъл да отнесе парчетата хартия. Би трябвало все още да са нейде тук. Нека потърсим, да потърсим съвсем старателно, но не само в лагера, а и в цялата околност.