Най-усърдно претърсиха всичко наоколо, но нищо не откриха. Тогава Краля на петрола дълбоко въздъхна с облекчение, лицето му отново се проясни и той каза:
— В такъв случай наистина пак започвам да се надявам. Доводите на Полър са правилни. Никой не прибира в джоба си накъсаната хартия, а я хвърля. Следователно банкерът не е унищожил чека, а го е запазил.
— Така е — обади се Полър. — Може би не го е унищожил само за да го запази като спомен за приключенията си в Дивия запад.
— Да, и това е възможно. Надеждите ми се възвръщат. Дори предпочитам чекът да е в неговия джоб, а не в джоба на Волф. От Волф щяхме да го вземем само при голяма опасност за живота си и чрез убийство, докато банкерът е неопитен човек, който дори няма да има куража да ни окаже по-сериозна съпротива. Да, ако чекът действително не е унищожен, съм убеден, че така ще се доберем до него много по-лесно. Нали?
— Разбира се — съгласи се Бътлър. — С Ролинс няма да се церемоним много-много. С него ще се справим далеч по-лесно, отколкото с когото и да било друг. И тъй, да вземем решение! Какво ще правим сега? Тук ли ще чакаме?
— Ще продължим по следите на съюзилите се бели и индианци.
— Но с двойно по-голяма предпазливост.
— Едва ли ще ни е необходима. Те са изпратили срещу нас съгледвачи, но не подозират, че застреляхме тези типове. Мислят си, че сме под наблюдение, и вярват, че ще получат вест от разузнавачите си, преди да се появим. Значи можем да яздим, без много-много да се оглеждаме.
Отново се метнаха на седлата, взеха в ръка юздите на двата плячкосани коня и продължиха по следите на навахите и белите.
Нещата се развиха така, както бяха предвидили — никой не ги спря, никой не им попречи. Движеха се все по високия бряг на реката, близо край пояса от дървета и храсти, а дирята, която следваха, не се промени, докато стигнаха до едно място, където тя стана значително по-широка, много по-ясна и добре отъпкана. Това сигурно си имаше своята причина. Те спряха конете и слязоха от седлата, за да огледат следите. Намираха се край гъсталака, където миналия ден вечерта Ши Со беше стоял при конете и бе очаквал завръщането на Олд Шетърхенд и Винету и където апачът бе имал намерение рано сутринта на този ден да се срещне със съюзените бели и индианци.
— Тук мерзавците са останали по-продължително — обади се Бътлър. — Вижда се съвсем ясно. Конете не са продължили нататък, а са се спрели на това място, изпотъпкали са земята и дори тук-там са я разровили с копитата си.
— Каква ли е причината? — попита Краля на петрола.
— Кой знае! Вероятно ще я научим по-късно.
— Още отсега ми се иска да я знам. Вижте, оттук някакви следи водят към онзи храсталак! Я да видим какво е ставало там!
Те оставиха конете и се отправиха към храстите. В същия момент дочуха някакъв глас да вика на немски:
— Помощ, помощ! Насам, елате насам! Тримата се спряха и наостриха слух.
— Това не беше английски — каза Краля на петрола.
— Приличаше ми на немски, но не го разбирам този език — обади се Бътлър.
— Но аз го разбирам — заяви Полър, някогашният водач на преселниците. — Някой вика за помощ и ни моли да отидем при него.
— Можем да си го позволим, защото, щом някой се нуждае от помощта ни, няма защо да се страхуваме от него.
— Ами ако е номер, ако искат да ни подмамят в някоя клопка?
— Не ми се вярва. Елате с мен!
Те продължиха по отпечатъците от човешки крака и конски копита, които водеха в храсталака, и скоро видяха два оседлани коня, вързани за близките клони. Изглежда, се бяха приближили до викащия за помощ човек толкова, че той можеше да ги вижда, защото точно в този миг прозвуча:
— Насам, насам, господин Полър! Бъдете тъй добър да ме освободите!
— Той ме вика, значи ме познава! — каза Полър.
— Елате де, господин Полър, елате по-бързо! — разнесе се отново.
— По дяволите! Ако не се лъжа, това е гласът на побъркания кантор, дето иска да композира опера в дванайсет действия и върши щуротия след щуротия. Елате! Наистина няма от какво да се боим.
— Но сега той е от хората на Олд Шетърхенд и Винету — обади се предпазливо Краля на петрола — кой знае дали това не е някаква примка, която сами ще си нахлузим на врата.