— Скри ли го? Хмм, какво означава тук «скрил»! Понякога човек си мисли, че е съхранил нещо много добре, дори отлично, а все пак го загубва.
— Но не и Ролинс. Той пъхна чека под подплатата на яката на палтото си. Там никой няма да го търси.
— Наистина хитро измислено. Но никъде не го виждам. Къде е той?
— Избяга. Седеше ей там, в края на храсталака, и ви видя. Хвана го страх и се скри.
— Нима ни е познал?
— Не. Бяхте все още твърде далече. Тъй като се появихте от тази посока, не беше възможно да сте от приятелите ни и той ви взе за врагове, на които човек не бива да се доверява. Предпочете изобщо да не ви се мярка пред очите.
— Значи избяга и вие не знаете къде се е скрил?
— О, знам къде е!
— Тогава ни кажете, за да го доведем и да му докажем, че му мислим доброто както на него, тъй и на вас!
— Доброто ли ни мислите? — отвърна канторът, като се помъчи да придаде на лицето си изражението на хитрец и на човек, който знае всичко. — Да не би да си въобразявате, че вярвам на думите ви, уважаеми господин Полър?
— Естествено.
— Нямам такова намерение. Нас, апостолите на изкуството, не можеш толкова лесно да ни метнеш.
— Но целта ми изобщо не е такава. Казвам самата истина — мисля доброто и на двама ви.
— На мен може би, но едва ли и на него.
— Защо?
— Защото се отнесохте зле с него.
— Само си въобразявате.
— Не е така. Историята с петролното езеро не беше истина. Искахте с измама да му вземете огромна сума.
— Глупости! Претърси ли основно езерото, ще види, че такъв извор действително съществува. Но той нищо не разбира от тия неща и позволи на други хора да го настроят срещу нас. Сам можете да се убедите колко сме честни, като ви кажем, че когато бяхме при навахите, ние дадохме чека на Волф.
— Нима не ви го е взел насила?
— Не. Никой човек не позволява да му вземат толкова ценен документ. Той изобщо не знаеше, че притежаваме този чек, тъй че единствено ние може да сме му го казали.
— Това наистина е вярно.
— Ето защо много ни се иска да поговорим с банкера и да му кажем какво трябва да направи, ако все още иска да стане собственик на извора и да забогатее. И тъй, къде се е скрил?
— Хмм, и аз не знам дали да ви кажа.
— Тогава запазете тайната за себе си! На нас ни е все едно. Но си мислех, че ще ви достави удоволствие, ако го вържем на ваше място.
— Да, ще ми достави удоволствие, страшно удоволствие!
Заслужава го, защото остана глух към молбите ми.
— И после ще ви освободим.
— А иначе няма ли да ме развържете?
— Не.
— Но нали аз ви освободих, като ви дадох джобното си ножче! Ако ме оставите тук вързан за дървото, ще бъде невиждана неблагодарност!
— Това са два съвсем различни случая. В нашия случай ставаше дума за живота ни. Бяхме вързани от неприятели. При вас положението е друго — сигурно става въпрос за някаква доста основателна предпазна мярка и вие сте вързан тук от вашите приятели. Ако можех да ви освободя от враговете и да ви избавя от смърт, незабавно щях да ви развържа, но щом нещата стоят така, не ми се иска да предприемам нищо против волята на Олд Шетърхенд. Ще го направя само за да вържа банкера вместо вас и така да го накажа за проявената жестокост.
— Да, жесток беше, изключително жесток!
— И освен това си помислете каква сцена ще имате за вашата опера! Онзи, когото напразно сте умолявали, ще трябва после сам да ви моли да го развържете! Това е всеназидаващата справедливост, която е най-важното нещо за всяко театрално представление.
— Да, да, прав сте! — извика канторът като наелектризиран. — Каква сцена за моята опера, каква великолепна, прекрасна сцена! Отначало аз го умолявам. От това ще стане ария, в която се проси милост, изпълнявана от баритон. Той отказва да удовлетвори молбата ми, пеейки във втори бас. После освобождават баритона, а връзват втория бас. Тук отново ще има ария за милост, след която ще последва голям дует на втория бас и баритона. Това ще направи ефект, ще направи ефект, поразителен ефект! Изключително много съм ви благодарен, че ми обърнахте внимание на тази възможност.
— Тогава да отида ли да доведа банкера и да го вържа на ваше място?
— Да, доведете го!
— Къде е той?
— Каза, че нейде зад нас в скалите на брега имало тясна цепнатина, обрасла с храсти. Канеше се да се скрие в нея.
— Добре, ще намерим цепнатината. Само че преди това ще трябва да кажа на спътниците си за какво става дума и да ги попитам дали са съгласни.