Той развърза кантора. Ролинс се приближи до дървото, протегна им ръцете си и каза:
— Хайде, мешърс, направете си това евтино удоволствие!
Естествено той си мислеше, че ще го вържат също тъй внимателно и леко като кантора. Но незабавно разбра колко много се е заблуждавал. Полър го хвана за дясната ръка, а Бътлър за лявата. Така безцеремонно и грубо го дръпнаха да седне до дървото, че той силно извика от болка. След това извиха ръцете му назад и ги притиснаха около ствола. Докато двамата го държаха здраво, Краля на петрола стегна китките му с ремък и отговори следното:
— Да, мистър Ролинс, евтиното удоволствие започва. Но на теб то лесно може да ти излезе много скъпо.
— Мътните ви взели! — запроклина банкерът. — Какво си позволявате? Не сме се споразумели така!
— С теб може да не сме, но ние помежду си тъй се споразумяхме!
— Ще ми изкълчите всички стави!
— Няма да ти навреди! Не ще трае дълго. Потърпи само няколко секунди и не си движи главата, иначе ще ти отрежа ушите!
С две-три бързи движения на ножа той отпра яката от дрехата на Ролинс, който и да искаше, пак нямаше никаква възможност да се съпротивлява.
— Сър, какво правиш? — избухна банкерът. — Струва ми се, че дори започна да кълцаш с ножа си по мен!
— Да, наистина е така — каза Краля на петрола, — но животът ти не е в опасност, засега ни трябва само яката ти.
Той се изправи пред него и му показа отрязаната част от дрехата му.
— Яката… яката… яката ми! — изкрещя банкерът и лицето му се обезкръви.
— Яка ли? О, не! Ти мислиш, че това е яка на палто? Каква заблуда! А аз ти казвам, че държа в ръцете си модел по последната мода портфейли, в които се съхраняват ценни книжа.
— Портфейли… за ценни книжа… — заекна измаменият човек. — Какво… какво… искаш да кажеш?
— Незабавно ще ти покажа.
(Непреводимата двусмислица в оригинала се гради върху фразеологичния израз «става въпрос за (засяга) яката му» в смисъл на «ще му струва живота, животът му е в опасност». Б. пр.)
Той бръкна под подплатата на яката, измъкна къс хартия, разгъна я, хвърли й един поглед, после я тикна под носа на банкера и с победоносен тон продължи:
— Ето го съдържанието на този прекрасен портфейл. Надявам се, че познаваш документа. Искал си да го запазиш за спомен, но мисля, че аз ще съумея да му окажа по-голямо уважение от теб. Такъв хубав чек не се пъха в яката на палтото, ами се занася във Фриско, за да се размени срещу чисто, звънтящо злато.
— Ти си мерзавец… разбойник… ти си…
Ролинс се задави от ярост, тъй че не можа да каже нито дума повече. Устните му посиняха, а очите му сякаш се канеха да изскочат от орбитите си. Направи опит да се отскубне от дървото, при което ремъкът така се вряза в месата му, че той нададе пронизителен болезнен вик.
— Мълчи, успокой се! — каза Краля на петрола. — Аз само си вземам обратно онова, което незаконно ми беше отнето. Надхитрихме те, сър. Не се мъчи без чужда помощ да се освободиш от дървото. Така само си причиняваш болка.
Ролинс можа да му отговори единствено с безсилно скърцане на зъби. До момента канторът бе останал ням свидетел на тази сцена. Но вече сметна за уместно да се намеси. С възможно най-учтив тон той каза:
— Многоуважаеми господа, налага се непременно да ви помоля да ми кажете защо отрязахте яката на този господин!
— Защото мястото й не е на шубата му — отвърна Полър през смях.
— Охо! Тази яка е собственост на господин Ролинс и следователно той може да я носи където си поиска, дори и на шубата си.
— Но това съвсем не е яка, а портфейл за ценни книжа.
— Тъй ли? А обикновено къде се слагат подобни документи?
— В джоба.
— Добре, тогава пъхнете го в джоба на дрехата му.
— С голямо удоволствие ще ви направя тази услуга. Той взе от ръката на Краля на петрола яката, в която вече нямаше нищо, и я пъхна в джоба на банкера.
— И чека също! — подкани го канторът.
— Не, това няма да го бъде. Този документ е собственост на мистър Гринли. Следователно той ще го задържи.
— Но чекът не е негов. Нали преди малко ми казахте, че когато сте били при навахите, доброволно сте го дали на Волф.
— Така е, а сега също тъй доброволно си го взимаме обратно.
— Тогава сте мошеници!
— Да, наистина сме такива, господин кантор.
— В такъв случай не заслужавате един апостол на изкуството като мен да продължава да разговаря с вас. Гледайте да си вървите час по-скоро!
— С удоволствие си отиваме. Сбогом!
— Сбогом, господа!
Той се поклони. Тримата разбойници се отправиха към конете си, възседнаха ги и препуснаха безкрайно доволни от успеха, постигнат през последния половин час.