— Да.
Той кимна развеселено като на себе си, а Хобъл Франк не можеше и да предположи на каква опасна мисъл беше навел жадния за битки кантор. Емеритусът реши да последва тъй неволно подхвърлената му идея и при брода да свърне наляво. Вярно, че се позамисли за отговорността, която поемаше върху себе си, но мисълта му бе далеч повече заета с изгодата, която вярваше, че ще може да извлече от едно сражение за композирането на своята опера. При цялата си непредпазливост и лекомислие все пак той си каза, че сигурно ще си навлече най-тежките упреци на останалите, и тогава му хрумна идеята тъй да нареди нещата, че укорите да не бъдат отправени само към него. Трябваше да си намери някой съучастник или съучастница и изборът му се спря на госпожа Розали, защото се надяваше, че тази енергична жена все някак си със зъби и нокти ще измъкне и себе си и него от неприятното положение. Докато яздеха, той приближи коня си до нейния и каза:
— Госпожо Еберсбах, не ви ли е страх от това, което скоро ще се случи?
— Да ме е страх ли? — отвърна му тя. — Че от кого да ме е страх?
— От нихорасите.
— Хъ, к’ви си ги мислите! През целия си живот не съм брала страх от никакви мъжки персони, затуй и през ум не ми минава да се страхувам от тез червенокожи.
— Но най-вероятно ще се стигне до битка.
— Не ми се вярва. Олд Шетърхенд каза, че днес всичко ще мине без кръвопролитие, а щом той каже нещо, то винаги става и толкоз!
— Нихорасите едва ли ще проявят желание тъй драговолно да влязат в клопката, която ще им бъде поставена. Несъмнено ще се отбраняват и тогава е сигурно, че из въздуха ще започнат да свирят куршуми.
— В такъв случай и аз ще засвиря с тях. Понявга хич не е зле човек малко да си посвири.
— Предупреждавам ви, госпожо Еберсбах, да не гледате тъй лекомислено на опасността, срещу която сме тръгнали. Бъдете разумна и направете като мен!
— Тъй ли? И к’во ще направите?
— Ще свърна настрани.
— Амче кога и къде?
— Щом стигнем до Зимната вода. Там ще отбия коня си наляво.
— Но нали чухте, че ще яздим надясно в посока на реката!
— Правилно, но аз ще свърна наляво, където ще чакат навахите. Там ще съм в безопасност.
— В безопасност! Значи искате да отнесете безсмъртния си труп на безопасно място?
— Да! Ще дойдете ли с мен?
— Не, няма. А и вие ще се откажете от таз работа!
— Нямам такова намерение.
— Туй е против волята на Олд Шетърхенд!
— Все едно! Аз съм свободен човек и мога да върша каквото си искам!
— Не, не можете! Не сте свободен човек. Докато сте заедно с нас, ще трябва да се съобразявате с желанията ни.
— Въпреки това ще постъпя както съм си наумил! — каза той най-решително, защото напереното поведение на госпожа Розали го ядоса. — Сега е още по-сигурно от преди!
— Не, тъкмо сега още по-малко ще стане.
— Но, госпожо Еберсбах, вие наистина ли си мислите, че можете да ми забраните каквото и да било?
— Да, тъй мисля, мога, и то още как!
— Тая няма да я бъде!
— Ще я бъде и туй ви е напълно достатъчно. Не желая да вършите каквото сте си наумили и ще трябва да се съобразявате с волята ми.
— Хайде де! — гневно възкликна той.
— Хайде де ли? Тук хич няма к’во да се «хайде дека»! Ако не изпълните желанието ми, ще подкрепя думите си с по-енергични действия. Ваш’то намерение лесно може да ни докара някоя беда.
— Иска ми се да знам как ли? Решил съм да свърна наляво и ще наложа волята си.
— Бре, не думайте! Първо, изобщо нямате право на никаква воля и второ, след като я нямате, не бива на сичко отгоре и да я налагате. Нали ви е известно, че аз съм госпожа Розали Еберсбах, по баща Моргенщерн и овдовяла Лайермюлер и знам к’во трябва да правя. Няма да допусна зарад вас враждебно настроените индианци да ми направят главата на пихтия. Веднага ще разберете, че знам как да постъпя.
В този момент колоната спря, защото от храстите изскочи Винету. Той се приближи към Олд Шетърхенд и вожда на навахите и им съобщи следното:
— Нихорасите не са променили нито плана, нито позициите си. Следователно моите братя могат да постъпят така, както вчера говорихме и решихме с Олд Шетърхенд. Мисля, че е необходимо само едно незначително изменение.
— Какво е то? — попита Олд Шетърхенд.
— Взехме решение да се спуснем с конете долу до пресъхналия брод. Тогава воините на навахите щяха да останат скрити от лявата ни страна, а ние щяхме да свърнем надясно по сухото корито на Зимната вода и да стигнем до реката. Тогава нихорасите ще се втурнат от високия бряг подир нас, за да ни нападнат, и едва след това навахите трябваше да ги връхлетят в гръб. Моите бели братя и сестри няма защо да се страхуват и аз не се съмнявам, че всичко ще премине точно така, както си го представяме, но все пак е необходимо човек да помисли за всяко нещо и да не пропусне нито една предохранителна мярка, налагана от предпазливостта. Не бива да се пролива кръв. Обаче, ако нихорасите видят пред себе си само нас, е възможно да си въобразят, че спокойно могат да ни победят. Ние сме само шепа мъже и въпреки това ще удържим на първия им удар, но ако нихорасите стрелят, положително ще ранят или убият неколцина от нашите хора. Ето защо е нужно изобщо да не допуснем да използват пушките си. Моят брат Олд Шетърхенд несъмнено се досеща кой е най-добрият и най-сигурен начин да постигнем това.