От лявата им страна скалите на брега се врязваха малко по-напред и образуваха неголям каменен «нос». Олд Шетърхенд посочи натам и каза:
— Нека жените и децата се оттеглят зад онзи «нос». Там ще са в пълна безопасност.
Те се подчиниха на решението му. Само една жена направи изключение и това беше госпожа Розали.
— К’во? Аз трябвало да се скрия? — извика тя. — Амче к’во ще си помислят тогаз индианерите за мен!
При тези думи тя взе пушката от ръцете на мъжа си, хвана я за цевта и заплашително размаха приклада й над главата си.
— Шшшт! Недейте така, оставете пушката! — предупреди я Олд Шетърхенд. — Нихорасите ни наблюдават и от движенията ви могат да се досетят за онова, което ги очаква. Те ще се втурнат насам с викове и крясъци. Тогава всеки от нас ще вдигне пушката си срещу тях и ще се прицели, но без да стреля. Само в случай че това не ги възпре, ще се наложи да се отбраняваме. Ще дам команда за стрелба, но ви моля да щадите живота им и да се целите само в краката им. А сега сядайте и се дръжте така, сякаш нищо не подозирате за тяхното присъствие!
Изпълниха нареждането му. Всички хора насядаха с гръб към водите на Чели и с лице, обърнато към сухото корито на Зимната вода. Така те непременно щяха да забележат идването на нихорасите.
Олд Шетърхенд и Винету стояха един до друг и разговаряха съвсем непринудено. Привидно те не обръщаха никакво внимание на местността, намираща се в посоката, откъдето очакваха неприятеля, но въпреки това много внимателно наблюдаваха всичко наоколо. Когато реката силно придойдеше и коритото на Зимната вода се напълнеше, водната стихия довличаше до устието многобройни каменни отломки и ги оставяше пръснати наблизо. Зад тези камъни човек можеше да намери прикритие и затова очакваха, че авангардът на нихорасите щеше да се приближи, промъквайки се тайно под закрилата им.
И това наистина се оказа вярно — зад един от тези каменни късове Винету забеляза за миг как нещо се мярна. Няколко секунди той се взира напрегнато натам и после каза на Олд Шетърхенд:
— Зад онзи голям триъгълен блок се крие един от неприятелите ни. Забеляза ли го моят брат?
— Да. Видях го как пропълзя от намиращата се малко по-назад скала. Дори знам кой е той.
— Навярно вождът Мокаши, а?
— Да.
— Тогава решителният миг настъпва. Моят брат не смята ли, че ще е по-добре изобщо да не чакаме да ни нападнат?
— Да, така смайването им ще е толкова по-голямо. Искаш ли да разговаряш с вожда?
— Не. Нека моят брат се наеме с това. Ти имаш пушка, която за индианците е омагьосана, тъй че твоят глас ще има по-голямо въздействие над тях от моя.
— Добре, тогава нека започваме! Той подвикна полувисоко няколко думи към храсталака, където се бяха скрили стоте навахи, а после каза на белите:
— Нихорасите са тук. Станете и насочете пушките си натам!
Госпожа Розали се бе видяла принудена да върне пушката на мъжа си, но вместо нея беше грабнала една от резервните карабини. И когато мъжете наскачаха и вдигнаха пушките си, тя също насочи своето оръжие по посоката, откъдето очакваха врага. Като държеше в ръце готовата за стрелба карабина «Хенри», Олд Шетърхенд пристъпи няколко крачки напред и извика:
— Защо вождът на нихорасите Мокаши се крие, когато иска да ни посети? Нека се покаже! Ние знаем, че се намира тук заедно със своите триста воини.
— Уф, уф! — разнесе се иззад каменния блок и Мокаши се изправи. — Нима белите кучета знаят, че сме тук? И въпреки това дойдоха? Да не би Великия дух да им е изсушил мозъците, та шепа хора дръзват да се изправят срещу нас, за да се бият?
— Не ни е необходима никаква дързост. Вождът на нихорасите е изпаднал в голяма заблуда. Нима не вижда моите хора, застанали, готови да посрещнат неприятеля с пушките си? Нима не вижда и омагьосаната карабина в ръката ми? Кой може да й противостои?
— Ние ще сме толкова бързи, че Олд Шетърхенд ще успее да стреля само два-три пъти. После моите многочислени воини ще го повалят на земята. Да му покажа ли колко е голям броят им?
— Известен ми е — триста.
— И те съвсем не са далеч, а близо. Бледоликите могат да направят само следния избор — или да се предадат, или да бъдат изтикани във водата и избити. Нека видят, че са обградени.
Той вдигна ръка и след знака му иззад всички камъни наскачаха нихораси. Други, за които не беше имало място зад скалните блокове и по тази причина бяха останали по-назад, в момента се приближиха тичешком, надавайки такива бойни крясъци, които можеха да скъсат нервите на човек. Но не се хвърлиха в нападение, а се спряха зад своя вожд, понеже и той остана на мястото си. Мокаши отново вдигна ръка. Войнственият рев мигновено заглъхна и вождът извика на Олд Шетърхенд: