— Бледоликите разбират, че решат ли да се бият, загубени са. Ако са умни, ще се предадат.
— Да, човек може да се научи на ум от Мокаши, защото той е голям хитрец. Той знае и много добре вижда какво е положението. Повече от двайсет пушки са насочени срещу него и воините му, което ще рече, че в тези Двуцевки имаме четиридесет изстрела. Към тях ще прибавим и безбройните куршуми на моята омагьосана карабина. Преди нихорасите да ни достигнат, шейсет или дори повече от тях ще паднат мъртви, а после ще започне схватката с ножове и приклади. Това е много добре известно на Мокаши. Ако изобщо е възможно някога да бъдем победени, той знае, че ще изгуби далеч над сто воини и че той ще е първият, когото куршумът ми ще просне на земята. Ето защо ни подканя да се предадем. Ние не сме по-малко умни от него.
— Сметката на Олд Шетърхенд е грешна. Бледоликите ще бъдат в ръцете ни, преди още от нас да са паднали десетина воини, убити или ранени. Да, Олд Шетърхенд наистина е прочут ловец и много мъдър воин, но ако не се предаде, няма да постъпи умно.
— Благодаря на вожда на нихорасите за хубавите думи, които каза за мен. Но той съвсем не преувеличава нещата, защото съм далеч по-умен, отколкото си мисли. Ние, малцината бледолики, няма да се изплашим от триста нихораси, но въпреки това не сме сами. Когато Мокаши вдигна ръка, неговите воини се показаха. И аз ще вдигна ръката си, за да види, че и аз мога същото.
Олд Шетърхенд изпъна нагоре ръка. Незабавно стоте навахи изскочиха от храсталака, светкавично образуваха двойна редица и насочиха пушките си срещу нихорасите. Воините на Мокаши нададоха крясъци, които изразяваха изненадата им. Никой от тях не беше дръзнал да насочи пушката си срещу някого от белите, защото преселниците и ловците първи бяха вдигнали карабините си срещу тях и се намираха в по-изгодно положение. Който изпревари врага си, може да го застреля при най-малкото заплашително движение. Олд Шетърхенд направи знак, че иска да продължи да говори, и крясъците замлъкнаха.
— Сигурно сега Мокаши ще разбере, че съвсем не преувеличавам нещата. Напротив, ние ще убием не сто, а двеста нихораси, и то преди да са стигнали до нас. Току-що вождът на нихорасите каза, че мозъкът ми бил болен. А какво е състоянието на неговия мозък? Нима Мокаши не може повече да мисли, да вижда и да чува? Защо е втренчил поглед само напред, в нас? Нека се поогледа и зад гърба си!
Мокаши се обърна и воините му направиха същото. До този момент цялото им внимание бе насочено към неприятелите пред тях и те не бяха забелязали какво ставаше в тила им. Изобщо не смятаха за възможно нещо да се случи там. И ето че само на двайсетина крачки от себе си видяха петстотинте навахи, изпълнили цялата ширина на пресъхналото корито на Зимната вода, застанали един зад друг в десетина редици. Пред тях се беше изправил вождът им. Той подвикна на Мокаши:
— Тук са петстотин воини на навахите, а пред вас има още сто заедно с бледоликите, които са непобедими. Вождът на нихорасите желае ли да започнем да се бием?
От уплаха нихорасите зареваха като диви животни. Двойно превъзхождащите ги по численост навахи ги надвикаха, ала техните крясъци изразяваха радост. Тогава Олд Шетърхенд направи знак за тишина и всички мигновено млъкнаха. Ловецът заговори със силен глас:
— Аз питам Мокаши същото, което го попита и Нитзас-ини — дали да започнем битката. Над шестстотин куршума ще полетят към гъстата тълпа на нихорасите. И колко от тях ще останат живи? Нито един-единствен.
Мокаши не отговори веднага. Минута-две той гледа мрачно пред себе си а после каза:
— Ние ще умрем, но преди това всеки от нас ще убие поне един навах.
— Казваш го, но самият ти не си вярваш, защото, щом някой от вас вдигне пушката си, всички ние ще стреляме. Ще ти повторя думите, които ми каза преди малко: нима Великият дух ви е изсушил мозъците, та сте дошли тук да се биете с нас, след като ви превъзхождаме? Да не би изворът на мислите ви да е пресъхнал, та се подлъгахте да влезете в клопката, в която трябваше да попаднем ние? Ослепяхте ли, оглушахте ли, че нито чухте, нито видяхте как двамата с Винету се промъкнахме снощи в лагера ви, за да ви подслушаме? Ти беше седнал заедно с по-възрастните воини до една скала съвсем близо до високия речен бряг, а ние двамата лежахме горе върху тази скала. Оттам чухме целия ви разговор. Не знаете ли колко трябва да сте предпазливи, щом сте изровили бойната секира?
— Уф, уф! — възкликна слисаният Мокаши. — Олд Шетърхенд и Винету са лежали върху големият камък, до който седяхме?