Той свали от пояса си торбичката с тютюн и от шнурчето на врата си лулата на мира, натъпка я с тютюн и я сложи на земята пред себе си. После ловецът попита Мокаши:
— Съгласен ли е вождът на нихорасите с предложението ми?
— Да — отвърна му индианецът, който тайно силно се зарадва, че тъй лесно и евтино щеше да се отърве от почти сигурна гибел.
— А какво ще каже вождът на навахите?
Нитзас-ини не побърза да се съгласи, а най-напред каза:
— Моят брат Олд Шетърхенд се застъпи повече за нихорасите, отколкото за навахите.
— Защо мислиш така?
— Защото те са в ръцете ни, а че имат осем пленници, не е никакво предимство, понеже тези пленници още от този момент все едно че са свободни. Необходимо е само да изпратя неколцина от воините си да отидат горе в лагера на нихорасите, за да ги развържат. И тъй, кажи ми, справедлив ли си към нас?
— Да, а за да се убедиш и ти в това, ще те попитам следното: на кого дължиш изгодното положение, в което се намираш?
— На теб и на Винету — искрено отговори Нитзас-ини, придържайки се към истината. Той беше честен човек.
— Да, на нас го дължиш. Не ти го казвам, за да се хваля, а за да те накарам да бъдеш справедлив към нихорасите. Какво ще каже моят брат Винету за моето мирно предложение?
— Все едно че самият аз произнесох твоите думи — отговори апачът.
— А Маитсо, Вълка?
— Напълно споделям мнението на Винету — изрази съгласието си белият.
— Тогава остава само Нитзас-ини да каже думата си.
Вождът на навахите задълго спря поглед върху позициите на своите хора, а после и на разположението на враговете. Навярно съжаляваше, че току-така трябва да се откаже от голямото превъзходство, което имаше, но и в този случай се прояви голямото влияние, оказано му с времето от неговата бяла скуоу. Някогашният див и нецивилизован индианец се беше превърнал в миролюбив и разумен вожд на племето си. Наистина той се поколеба още някоя и друга минута, но все пак накрая заяви:
— Давам право на моя брат Олд Шетърхенд. Нихорасите няма да бъдат повече обкръжени.
— И ти си готов да изпушиш с Мокаши калюмета?
— Да.
Тогава Олд Шетърхенд се изправи, обърна се към индианците и със силен глас извика:
— Нека воините на навахите и нихорасите отправят погледите си насам, за да видят какво е решението на вождовете им!
Той запали лулата и я подаде на Нитзас-ини. Вождът се изправи, дръпна от нея шест пъти, издуха дима към небето, земята и четирите посоки на света и за да го чуят всички присъствуващи, силно извика:
— Бойната секира ще бъде заровена. Ще изпушим лулата на мира. Нихорасите ще освободят пленниците и после ще станат наши братя. Казвам това и пуша лулата от името на всички мои воини. Все едно че самите те са го изрекли и са изпушили калюмета. Аз казах — хау!
Сигурно навахите никак не бяха очаровани от изхода на преговорите. Имаха толкова голямо превъзходство над противниците си, че им беше доста трудно ей тъй, с лека ръка, да се откажат от него. Но тяхната дисциплинираност не им позволи да проявят непокорство, още повече че обичаят с изпушването на калюмета бе за тях толкова свещен, че никога не биха дръзнали да оспорят решението на вожда си.
Нитзас-ини подаде лулата на Мокаши, който също се изправи на крака, дръпна шест пъти от калюмета, а после със същия силен глас като Нитзас-ини обяви:
— Чуйте, воини на навахите и нихорасите, томахокът на войната отново е заровен в земята. Мъжете на навахите ще разтворят кръга, който са сключили около нас, и тогава с тях ще бъдем братя. Потвърдих го с калюмета и това означава, че все едно моите воини са го казали и са изпушили лулата на мира. Аз казах — хау!
Но най-радостни бяха нихорасите, които едва ли бяха смятали, че е възможно тъй щастливо да се отърват от една толкова голяма опасност. Като свидетели на сключения договор Олд Шетърхенд, Винету и Волф също трябваше да дръпнат шест пъти от лулата, но не бе необходимо да държат и речи.
След това съвещанието приключи и дотогава толкова враждебната сцена се превърна в напълно миролюбива картина. Навахите пуснаха нихорасите да излязат от клопката им и тъй като край реката нямаше достатъчно място, приятели и неприятели се отправиха нагоре към лагера на нихорасите, за да отпразнуват сключването на мира и преди всичко да освободят пленниците. Винету, Олд Шетърхенд и Волф също тръгнаха нагоре, където на първо време присъствието им беше необходимо. Засега другите бели останаха долу. Всички те се радваха, че враждебните действия между двете племена завършиха по такъв начин.