Дванадесета глава
Престъпление и наказание
Скоро всички се впуснаха в оживени разговори по повод на току-що случилото се. Франк и госпожа Розали поведоха особено разпален диалог, в който за кратко време се включи и Адолф Волф, но скоро той изостави двамата, за да се присъедини към чичо си, отишъл горе на високия бряг в лагера на нихорасите. Когато се приближи до брода, младежът срещна навахите. Те бяха извели конете си от скривалището им и се канеха да ги отведат нагоре. Вождът им ръководеше тази работа, а близо до него стояха Винету и Олд Шетърхенд. В този момент високо на самия бряг над брода се появи един ездач. Той забеляза застаналите долу хора и подвикна:
— Мистър Шетърхенд, добре, че те виждам! Мога ли да сляза долу?
— Мистър Ролинс! — отвърна ловецът. — Какво правиш тук? Нали трябваше да стоиш при кантора, докато дойде някой пратеник. Защо си се измъкнал?
— Веднага ще ти обясня. Значи мога да сляза при вас, нали?
— Да.
Той бавно се спусна, яздейки, после скочи от седлото и възбудено заговори:
— Де да не бях оставал там, а да бях тръгнал с теб! Ако знаеш само какво преживях!
— Че какво си преживял толкова? Какво се е случило? Изглеждаш ми направо съсипан.
— Никак не е чудно. Бях вързан за дървото.
— Ти ли? А не канторът?
— Е, да, отначало беше той, но после се освободи и на негово място се озовах аз.
— И кой те върза? — смаяно попита Олд Шетърхенд.
— Краля на петрола. Този мерзавец отново ми взе чека.
— Краля на петрола ли? По дяволите! Как стана това? Разказвай по-бързо!
Банкерът го осведоми за случилото се.
— Човече — възкликна после Олд Шетърхенд, — хитро си го измислил, страшно хитро, няма що! Защо не унищожи тази хартийка?
— Да, наистина си прав, сега горчиво се разкайвам. Но, сър, коленопреклонно те моля, помогни ми да си върна документа!
— Е, да, първо ти ще вършиш грешките, а после аз ще ги поправям! Нека онези типове яздят накъдето си искат, все ми е едно! Да не си правил такава глупост!
Тогава Нитзас-ини се намеси:
— Не, те няма да яздят накъдето си искат. Краля на петрола уби двамата ми разузнавачи и аз трябва да го заловя. Нима Олд Шетърхенд и Винету няма да ми помогнат?
Винету кимна, а Олд Шетърхенд каза:
— Говорих така само от яд. Разбира се, че трябва да заловим онези негодници. Мистър Ролинс, ти видя ли в каква посока поеха?
— Да.
— Е, накъде тръгнаха?
— Нагоре срещу течението на реката, откъдето и дойдоха, откъдето дойдохме и ние.
— Значи все пак така е станало! Те са следвали дирите на навахите, за да нападнат Волф и да му отнемат чека. Но съвсем случайно са се добрали много по-лесно до документа. А кога се случи?
— Преди няколко часа. Канторът не искаше да ме развърже.
— Тогава трябва незабавно да потеглим.
— Срещу течението на Зимната вода ли? — попита вождът.
— Да, защото в никакъв случай не бива да пренебрегваме следите им, макар че тримата несъмнено са се отправили надолу по течението й.
— Но този човек твърди тъкмо обратното!
— Ролинс също е прав. Бандитите са тръгнали срещу течението, но са стигнали само донякъде, а после навярно са обърнали конете и пак са се насочили надолу.
— Но в такъв случай е трябвало да минат покрай нас!
— Не, защото са се прехвърлили на отвъдния бряг.
— Уф! Моят брат има ли основание да мисли така?
— Да. Хартията е в техни ръце и искат да отидат с нея в Сан Франциско. В такъв случай са принудени да се спуснат към Колорадо по същия път, по който са яздили, когато са дошли в лагера ви. Сега не могат да минат оттук, защото, от кантора са научили, че ние сме на това място. Следователно са се върнали обратно срещу течението до мястото, където вчера бивакувахме, а после са се прехвърлили през реката. Нека моят червенокож брат тръгне бързо с отряд от своите хора надолу и щом намери подходящо място, да се прехвърли отвъд реката. Озове ли се на отсрещния бряг, ще потърси следите на негодниците и така ще разбере дали вече са напуснали тази местност.
— Сигурно са я напуснали!
— Не съм убеден. Предполагам, че са се скрили някъде отсреща, за да видят какъв ще е изходът от битката. Моят брат трябва да им препречи пътя колкото може на по-широк фронт, за да не им позволи да се промъкнат покрай неговите воини.