— Не се прави така, обаче от пръв поглед може да се различи перуката от истинската коса. А знаете ли с какво се занимава?
— Каза, че бил уестман.
— И това съвпада. Не спомена ли името си?
— Каза го.
— Да не е Сам Хокинс?
— Не е. Казва се Фалке и е немец.
— Странно, но все пак обяснимо! Фалке на английски е «хок», което означава сокол. След като се преселят в Америка, много немци приемат английски имена. Защо тогава да не се нарече Хокинс някой, който се казва Фалке? Но не ми се вярва Сам Хокинс да е немец. Никога не го е споменавал и винаги се е държал като янки, тъй че сигурно се е родил на запад от Атлантика. Но тази фигура и тази особена дебнеща походка! Всеки добър уестман се е учил да се промъква тайно и незабелязано. А така е свикнал да ходи единствено Сам Хокинс. Но чакай, още един въпрос: докато разговаряхте, този човек не се ли изсмя?
— Да.
— И как?
— Подчертано подигравателно — когато спомена за хората и говедата.
— Искам да кажа с каква гласна, с кой звук се разсмя? Хората се смеят с «а» и «и», дори с «е» или с «о».
— Беше с «и» и приличаше повече на кискане, отколкото на смях.
— Наистина ли, наистина? — попита младежът, проявявайки още по-силен интерес. — Тогава все пак може би е той. Сам Хокинс се смее с едно много своеобразно «хи-хи-хи-хи», което може да се чуе единствено от него, и то твърде често. Звучи толкова лукаво и при това самодоволно. И някак си наполовина го преглъща. Но и по още нещо може да бъде разпознат. Не повтаряше ли непрекъснато един и същ израз?
— Нямам представа.
— Не каза ли някой път «ако не се лъжа»?
— Възможно е да е казал нещо подобно, но не съм му обърнал внимание.
— Значи все пак не е бил той. Сам Хокинс толкова често повтаря «ако не се лъжа», че това непременно прави всекиму впечатление. И в този случай щеше да стане така. Значи съм се заблудил.
Следвайки примера на своя спътник, той скочи от седлото на земята и остави коня си свободно да скита наоколо. Предчувствието му не го беше излъгало, но по някаква случайност Сам не си бе послужил с любимия си израз тъй често, че това да направи някому особено впечатление.
Втора глава
Осуетени планове
Дребосъкът се беше върнал в кръчмата и отново бе заел мястото си при Дик и Уил. Все пак, за да консумират нещо, те си поръчаха по още едно уиски, [1] но го разредиха с вода. Тази проява на трезвеност разсмя Търсачите, обаче те оставиха тримата на спокойствие.
Щом се смрачи, ирландецът запали един фенер и го окачи отвън, колкото едва-едва да осветява мястото пред кръчмата. В къщата щяха да влязат едва по-късно за вечеря. След известно време Бътлър стана от масата, направи знак на трима от спътниците си и заедно с тях пое нанякъде.
— Намислили са нещо — тихо се обади Уил Паркър. — Къде ли отиват?
— Не можеш ли да се сетиш? — попита го Сам.
— Не. Да не съм всезнаещ.
— И аз не съм, но стига само човек да не е такъв грийнхорн като Уил Паркър и сигурно ще се досети какво са намислили.
— Е, какво е то, стари премъдри Куне?
— Отиват за месо.
— Откъде ще го вземат?
— От преселниците.
— Ах, да! Те сигурно имат пушено месо и сега ще им го откраднат.
— Изобщо не мислят за него! На Търсачите им се яде прясно месо, а там при колите има шестнайсет вола. Разбра ли вече накъде духа вятърът, мой сладки Уил?
— Аха, воловете, вярно, вярно! — кимна Паркър. — От тези джентълмени наистина може да се очаква да откраднат някой вол, което е значително по-лесно, отколкото да се покатериш на охранявана кола и да отмъкнеш някой твърд пушен бут. Лягаш на земята, промъкваш се до животното, после бавно и предпазливо го подкарваш, докато го отведеш на сигурно място.
— Така е, да, тъй се прави, хи-хи-хи-хи! Изглежда, по-рано си бил изпечен крадец на добитък, ако не се лъжа.
— Мълчи, стари Куне! Ще ми е жал за тези хора, ако загубят някое от впрегатните си животни. Едва сега ли ти хрумна това предположение?
— Не, а веднага, щом Бътлър заговори за месо.
— И ти беше при преселниците, без да ги предупредиш?
— Кой ти каза, че не съм го сторил? Но ме нарекоха палячо, от чиито съвети никой не се нуждаел. Сам Хокинс палячо! Хи-хи-хи-хи! Достави ми страшно удоволствие. Е, вярно, не съм облечен съвсем като за прием, но пък и онзи кантор емеритус прилича на клоун къде-къде повече от мен, ако не се лъжа.
— Ти се смееш, но забрави ли, че сме поканени на вечеря?
— Естествено не съм забравил! Гладен съм като прериен вълк, на който слънцето цели две седмици е осветявало празния стомах.
1
Но там има само бренди и едно буренце вино… Първото поръчано бренди (менте) тримата изсипват на земята… Б. на Uploader Victor