— Съжаляваме. Значи дори кокали няма, а? Ами че тогава навярно сте успели да си набавите даже филе?
— Йес, крехко бизонско филе.
— Нима все още се скитат бизони насам? Сигурно е било някое питомно добиче, а?
— Възможно, но ни го продадоха като бизонско филе.
— Къде, ако ми разрешавате да попитам?
— В Родее Ранчо в долината на Санта Крус, откъдето минахме.
— Но тогава трябва да сте носили доста обемист пакет, какъвто ние не забелязахме, когато ни догонихте и изпреварихте.
— Защото всеки от нас си носеше своето парче, ако нямате нищо против, сър — каза Бътлър подигравателно.
— Well, мастър. А как се случи така, че ни липсва един вол?
— Едно говедо ли ви липсва? Ами че колко бяхте преди това?
Търсачите възнаградиха тази грубиянска шега с гръмогласен смях. Но това не смути скаута и той продължи:
— Да, изчезна ни един от впрегатните волове. Джентълмени, нямате ли някаква представа къде може да е отишъл?
— Да не би да сте ни го поверили да го пазим? Търсете си го!
— Естествено така постъпихме и го намерихме.
— Тогава се радвай, сър, и ни оставете с вашето говедо на мира! Нямаме нищо общо с този звяр.
— Все пак вероятно имате! Работата е станала така: волът е бил подмамен настрани и убит с един хубав майсторски удар с нож, довел до незабавната и безшумна смърт на животното. Това е методът на действие, типичен за крадците на добитък, които заколват плячката си още съвсем близко до местопрестъплението.
— Well, значи мислите, че волът ви е бил откраднат?
— Не само че мислим, но сме и убедени в това.
— Ами тогава преследвайте крадците! Може би ще ги спипате. Това е най-добрият и единствен съвет, който мога да ви дам.
— Вече го последвахме. Странно е, че от заклания вол липсва тъкмо само филето.
— Не го намирам за странно, а е съвсем лесно обяснимо. Крадците сигурно са знаели, че филето е най-хубавото и най-вкусно месо от всяко добиче.
— Well, значи са били на едно и също мнение с вас, тъй като виждам че и вашето печено е било от филе, вероятно от филето на някой впрегатен вол, а не от бизон.
При тези думи Бътлър се изправи на крака и заплашително попита:
— Какво означава това, сър? Да не би да виждаш някаква връзка между нашето печено и филето на откраднатия вол?
— Да, виждам и се надявам, че нямате нищо против.
Мигновено пушката на Бътлър се озова в ръката му, а и другарите му наскачаха, за да грабнат оръжието си.
— Човече — извика той на скаута, — знаеш ли какво правиш, на какво се осмеляваш? Нима твърдиш, че ние сме крадците, които търсите? Погледни насочените към теб пушки и повтори обвинението си!
— Нямам такова намерение! Изпълних си дълга и вече свърших с вас. Аз съм водачът на тези мъже зад гърба ми. Те са немци и не знаят английски. Онова, което казах, беше от тяхно име и сега мога да си вървя. Аз съм техен скаут, но не и техен говедар. Нека самите те направят каквото трябва да се направи.
Той обърна гръб и си тръгна. От своя гледна точка този човек имаше право. Тъй да се каже, той бе наемник и вършеше само онова, за което му се плащаше. Впрочем, като се осмели да се изправи пред застрашително насочените дула на тези опасни хора само заради един изчезнал вол, той направи вече твърде много. Навярно немците си бяха мислили, че ще доведе цялата работа докрай, защото след като той си тръгна, отначало те продължиха да стоят пообъркани и безпомощни, докато най-сетне на стария Шмит му хрумна по какъв начин може да разбере станалото. Той се обърна към Сам Хокинс, който заедно с двамата си приятели продължаваше спокойно да се храни и привидно не обръщаше никакво внимание на разиграващата се около него сцена.
— Господин Фалке, чухте ли какво каза нашият водач?
— Горе-долу — отговори дребосъкът и пъхна парче месо в устата си.
— Ние нищо не разбрахме. Смята ли той, че тези хора са крадците?
— Да.
— А каза ли им го?
— Да.
— И какви са последствията?
— Последствията? Хмм, последствията са, че си отиде.
— По дяволите! Нима ще трябва да позволя ей така да ми крадат воловете?
— Ще трябва ли? Та вие вече сте им позволили да ви го откраднат, ако не се лъжа.
При последните думи на Сам Шмит наостри уши. После продължи:
— Но това трябва да бъде наказано!
— От кого?
— От съда. И трябва да получа обезщетение!
— От кого?
— От тези негодници.
— Тогава поговори със съда, а и с негодниците.