— Но не разбирам английски!
— И да разбираше, пак нищо нямаше да постигнеш.
— Та помогнете ми де! Нали сте немец, значи сте ми сънародник и сте длъжен да се заемете с нас.
— Длъжен ли съм? Та какво можеш да очакваш от помощта на някакъв си палячо? Ако беше последвал съвета ми да образувате «крепост» с колите и ако си бяхте пазили добитъка, нямаше да ви откраднат вола. Нищо не мога да направя за теб, ама нищичко.
— Но можете да си седите тук, да се съюзявате с негодниците и да ядете от краденото печено, нали?
— Да, мога, защото ме поканиха да взема участие във вечерята, ако не се лъжа.
При последните думи на Сам Шмит отново наостри уши. Та това беше точно онзи израз, който, както му казаха, Сам Хокинс обичал да употребява! Но после немецът гневно удари приклада на карабината си в пода и извика:
— Благодаря за такива сънародници, сам ще си помогна!
— Как?
— Със сила. Ние сме четирима и имаме пушки!
— А тук срещу вас са застанали дванайсет безогледно дръзки мъже, които също разполагат с хубави пушки. Не върши глупости! Волът няма да се съживи от това, че излагаш живота си на опасност.
— И аз го знам. Но нима ще изгубя парите, които ми струва?
— Тези хора нямат пари, а дори и да имаха, нямаше да успееш да им ги измъкнеш със сила.
— Да не би да трябва да използвам хитрост?
— Ти не си човекът за такава работа. От мечката не става лисица, нито от дървеняка хитрец, ако не се лъжа.
Шмит се канеше вече да му отговори грубо заради «дървеняка», но последните думи на Сам го възпряха. Той бързо го попита:
— Ако не се лъжа! Вече три пъти го повторихте. Наистина ли се казвате Фалке?
— Да, ако не се лъжа.
— А ето пак тези думи, които обичал да употребява един друг уестман.
— Кой?
— Ши Со ми каза името му, но аз пак го забравих.
— Ши Со ли? — попита Сам видимо изненадан. — Кой е той?
— Един наш млад спътник, чийто баща е вождът на навахите Нитзас-ини.
Тогава Сам направи движение, което изразяваше радостта му, и възкликна:
— Нитзас-ини? Синът му е с вас? От Германия ли се връща?
— Да, заедно с нас прехвърли океана.
— Отлично, отлично! Щом нещата стоят така, тогава не сте се обърнали към мен напразно за помощ. Върнете се спокойно в бивака си. Ще получите обезщетение за вашия вол.
Ако до преди малко Сам се обръщаше към него на «ти», то сега го заговори на «вие». Сигурно новината, която току-що бе научил, го накара да промени отношението си към Шмит.
— Казвате го само ей тъй, колкото да се отървете от мен, нали? — попита го Шмит с недоверие в гласа.
— Не. Давам ви думата си, че ще получите пълно обезщетение, а може би и нещо отгоре. Колко струва волът?
— Сто и трийсет долара.
— Ще ги получите. Щом аз ви го казвам, значи е истина, ако не се лъжа.
— Ето пак «ако не се лъжа»! Тогава навярно сте онзи уестман, когото има предвид Ши Со?
— Сигурно съм аз, защото знам, че тези думи много често ми се изплъзват от езика ей тъй, без да искам. Станали са ми привичка, от която напразно полагах усилия да се отърся. Преди години много често се виждах с Ши Со, когато гостувах на племето на неговия баща. Кажете му, че още с пукването на зората ще дойда в бивака ви, за да го поздравя. Ами къде беше той, когато привечер бях при вас?
— Беше отишъл с коня си до реката.
— А скаутът ви, когото също не видях?
— Беше тръгнал да се опита да застреля някой див пуяк. Ще му държа аз едно конско евангелие, дето ни заряза тук тъй позорно.
— Няма да имате никаква полза. Щом не му плащате, за да ви пази от опасности заедно с цялото ви имущество, нямате право да искате от него да излага собствения си живот на опасност. А сега си вървете! Безсмислено е да стоите повече тук, така само още повече ще раздразните тези хора.
— Ще удържите ли на думата си?
— Разбира се, можете да разчитате на това.
— Тогава ще си вървя и никога вече няма да допусна да ми откраднат каквото и да било.
— Ако не постъпвате по-разумно, отколкото днес, ще има още често да търпите загуби, докато най-сетне поумнеете.
— Не се безпокойте. Отсега нататък ще бъда много внимателен, когато някой рече да ми даде добър съвет.
— В такъв случай веднага ще се възползвам да ви дам съвета никога вече, поне в Дивия запад, да не преценявате хората по облеклото. Тук не дрехите правят човека, запомнете го!
След като Шмит заедно с тримата си придружители напусна кръчмата, Бътлър попита дребосъка:
— Не разбрахме нито дума, какво искаше този тип?
— Обезщетение.
— И ти какво му отговори?
— Отпратих го.