Выбрать главу

— Щом е така, от моя страна ще е направо глупаво да се опъвам повече.

Той напъха часовниците в джоба си. Щом Бътлър видя това, извика:

— Какво значи това? Струва ми се, този човек иска да ни задигне собствеността. Това ще…

— Мълчи, подлец! — сряза го Сам. — Той ги взема като обезщетение за заклания вол и вие можете да бъдете доволни, ако това остане единственото ви наказание за всичко, което направихте и се канехте още да извършите. Този път си намерихте майстора в лицето на трима шивачи, които знаят как се шият дрехи по мярка за негодници като вас. И ако някой път отново срещнете подобни търговци на дрехи, добре премислете, преди да се решите да се обзаложите с тях! Впрочем, що се отнася до тези часовници, ние съвсем не мислим да се измъкваме от отговорност. Оттук тръгваме за Тусон и утре вечер ще се разположим на лагер при кръстопътя отвъд града. Можете да ни последвате и да ни посетите с полиция, на която с удоволствие ще дадем обяснения.

— Да, да, ще го направим, съвсем сигурно ще го направим! Ще посетим бивака ви и ще си вземем всичко, каквото ни откраднахте. А сега ни свалете ремъците! Можем да поискаме това, след като най-сетне навярно няма какво повече да си кажем.

— Да не сме луди! Освободим ли ви, още тази нощ ще ни дойдете на гости в лагера вместо утре. Ще останете да лежите тъй, както сте. Щом се съмне, сигурно ще мине някой, който ще ви развърже.

— Дано си получите по-късно наградата в ада!

— Благодаря, сър! А сега ще ви вземем мунициите, за да нямате възможност най-неочаквано да причините някому от нас пакост. Утре можете да дойдете да си ги получите обратно заедно с часовниците. Дотогава всичко ще ви бъде запазено най-честно и почтено.

Хокинс, Стоун и Паркър изпразниха пушките им и взеха всички налични куршуми или патрони, както и барута, което страшно вбеси Търсачите.

През цялото време на тази сцена госпожа Еберсбах стоеше като няма зрителка. Тя не разбираше какво се говори, но въпреки това всичко й стана напълно ясно. И още един безмълвен зрител присъстваше на сцената — Мери, мулето на Сам, което и този път беше последвало господаря си, надничаше през вратата и много внимателно следеше всичките му движения.

След като нямаха повече вземане-даване с Търсачите, петимата излязоха от кръчмата, заключиха отвън вратата и я затиснаха с голям тежък камък. После закрачиха в посока на лагера. Мери тръгна подир тях в бавен тръс. Тя бе свикнала да следва господаря си на всяка крачка като вярно куче, освен ако той с някой определен знак не й дадеше да разбере, че трябва да го чака на дадено място.

Трета глава

На път за Тусон

По време на отсъствието им преселниците бяха извършили необходимите приготовления, така че незабавно можеха да тръгнат на път. Начело застана водачът, а към него се присъединиха и двамата младежи, на които им харесваше тази среднощна езда пред самотната колона. Подир тях следваха колите, придружавани от Дик Стоун и Уил Паркър, а най-отзад яздеха Сам Хокинс и канторът. Ловецът нарочно си беше избрал този придружител, понеже вярваше, че от него най-добре може да се осведоми що за хора са отделните преселници от малкия керван. Странно, много странно трябваше да са се стекли обстоятелствата в техния живот, Сам не можеше да мисли другояче след всичко, което беше видял и преживял при тях. Първо, този музикален оригинал канторът. После госпожа Розали Еберсбах, пред която, изглежда, всички имаха толкова голям респект и която тъй енергично му се беше противопоставила на него, опитния уестман. Синът на индианския вожд, завръщащ се от Германия. Младият немец, който бе негов приятел и като че нямаше нищо общо с останалите… Всички те бяха хора със съдби, които не можеше да не събудят интереса му. Канторът задоволи любопитството на дребосъка, като малко след потеглянето на колите самичък поде разговора, който Сам възнамеряваше да започне:

— Нашата госпожа Розали беше с вас при Търсачите. Ама сигурно им е казала какво мисли за тях, защото умее да използва езика си, щом поиска. Несъмнено тя разговаря с тях, нали?

— Нито дума.

— Това ме учудва. А аз пък си мислех, че се е отнесла с тях съвсем фортисимо.

— Та нима говори английски?

— Знае само няколко думи, които запомни по време на пътуването ни.

— Е как си представяте тогава, че може да разговаря с хора, които разбират само английски или испански!

— Би могла да си послужи именно с онези думи, които е научила.