— Да ги спипате! Значи искате да се оставите да ви нападнат, така ли?
— Естествено! Или си мислиш, че само си го мечтая?
— Това е шега, а за мен работата е напълно сериозна. За мен не би могло да има по-голяма препоръка пред началниците ми, ако тъкмо сега, когато замествам командира, ми падне в ръцете тази банда, чиято слава е толкова зловеща. Но решите ли да чакате да ви нападнат, вие се излагате на най-голяма опасност!
— Ако стоим и чакаме, да. Само че дребосъкът, наречен Сам Хокинс, ще е изчезнал заедно с хората си.
— Но в такъв случай за нападение и дума не може да става!
— Защо не? Колите ще бъдат нападнати, а ако ние не сме при тях, това деяние пак си остава престъпление и спокойно можем да твърдим, че са щели да ни избият, ако са ни заварили там. Наистина няма да имаме възможност да докажем, че са убийци, но нападението посред нощ на керван коли е грабеж и според тукашните закони се наказва със смъртно наказание.
— Well! Ами как ще ги заловиш, без да се стигне до схватка и без да изложиш живота си на опасност?
— Това ще се уреди, сър, съвсем сигурно е, че ще се уреди, стига само да ни помогнеш.
— С най-голямо удоволствие, само ми кажи как си представяш помощта ми.
— Възсядаш коня си и ни придружаваш с един отряд от твоята кавалерия!
— Щях да съм щастлив, ако можех да го направя, но ми е забранено да напускам поста си. А понеже разполагам с толкова малко хора, имам възможност да отделя най-много двайсет души.
— Напълно достатъчно е, сър.
— Щом мислиш тъй, добре, така да бъде, но преди това непременно трябва да знам как си представяш цялата работа. Одобря ли намерението ти, ще получиш двайсетте кавалеристи. Но нима действително си толкова уверен, че Търсачите ще ви последват?
— Че ще тръгнат по петите ни е толкова сигурно, колкото и че моята стара филцова шапка е все още на главата ми, хи-хи-хи-хи! Но няма да се осмелят да се мярнат в Тусон, а ще заобиколят града. И все пак е възможно да изпратят някой техен човек на разузнаване в града. Ето защо засега никой друг освен нас двамата не бива да узнае намеренията ни. Най-много да направим изключение за лейтенанта. И тъй, те Ще опишат дъга около града и ще продължат да яздят, докато отново се натъкнат на дирите от нашите коли. Ще ги следват, за да разберат къде ще се разположим на бивак за следващата нощ. Но естествено ще останат нейде по-назад да си отпочинат, изчаквайки падането на мрака. След това вече могат и ще проведат нападението, ако не се лъжа.
— Е, ами ти? Нали, както каза преди малко, нямаш намерение да оставаш с хората си при колите.
— Да, разбира се, че ще гледаме да не ни застрелят. Ще се отдалечим.
— Накъде?
— Ще зависи от това, къде ще лагеруваме. Знаеш ли мястото, където се срещат пътищата за Гуаделупе и Барбасак? И дали местността е известна и на лейтенанта, който ще дойде с нас?
— Двамата сме били там неведнъж.
— Well, много добре. На това място ще лагеруваме, там има вода, което е най-важното за нашите волове. Предварително ще изпратиш лейтенанта да отиде там с хората си, но той трябва да язди встрани от нашия път, за да не би Търсачите да се натъкнат на следите му и в тях да се породят подозрения. Ние ще тръгнем по-късно и там ще се срещнем с него. Щом започне да се смрачава, ще запалим голям огън, за да могат Търсачите по-лесно да ни забележат. После ще зарежем колите и ще се оттеглим настрани, та щом онези типове се промъкнат тайно, незабавно да се нахвърлим върху тях, да ги повалим на земята и пленим.
Няколко минути капитанът мълчаливо се разхожда с бързи крачки нагоре-надолу из стаята. После се спря пред Сам и каза:
— Както ми го разправяш, всичко излиза тъй гладко, тъй лесно, сякаш изобщо не е възможно да се случи нещо друго. Но Търсачите сигурно няма да предприемат нападението, без предварително да изпратят някой разузнавач, за да огледа бивака ви.
— Ами нека изпратят, разбира се, че така ще постъпят.
— Но нали тогава съгледвачът им ще види, че не сте в лагера!
— Не, няма да види такова нещо, защото ние няма да се оттеглим, преди той да се е върнал при хората си.
— В такъв случай би трябвало да знаете кога ще дойде и кога ще си тръгне!
— Ще знаем, сър.
— Но как? Откъде?
— Хмм, изглежда, смяташ Сам Хокинс за по-глупав, отколкото е всъщност, хи-хи-хи-хи! От Търсачите очакваш предварително да изпратят разузнавач. А не можеш ли да очакваш същото и от мен? Уверявам те, сър, че по-скоро аз ще подслушам тези типове, отколкото те нас.