— Да, сър — отговори дребосъкът, — но започне ли да се смрачава, пак ще трябва да се отдалечите. Сигурно ще бъдат изпратени разузнавачи, които не бива да ви виждат. После ще се оттеглите на такова разстояние, че когато ни потрябвате, да можете бързо да пристигнете при нас.
— Съгласен съм. Къде предполагаш, че ще се притаят Търсачите, за да изчакат най-удобния момент?
Сам посочи зад гърба си на югоизток, където споменатите преди малко скали все още можеха да се забележат. .
— Ей зад онези камънаци, сър. Тъй като вероятно Търсачите ще пристигнат там още по светло, ще разберат, че не бива да продължават по-нататък, защото в противен случай ще бъдат забелязани.
— Но дали няма да видят мен и моите хора?
— Не. Вчера бях при тях и знам, че никой не притежава далекоглед. А с невъоръжено око, колкото и остър поглед да имат, ще успеят да забележат само големите коли, а по-късно, след като се стъмни, ще видят и запаления огън. Тъй че спокойно можеш да доведеш хората си, сър.
Офицерът яхна коня си и скоро се върна с двайсетимата кавалеристи, които се бяха отдалечили от бивака само колкото да не могат да бъдат забелязани от това място. Определиха точно къде трябваше да се оттеглят войниците малко преди смрачаване. После Сам се приготви да тръгне на разузнаване. Беше принуден да върви пеша, защото, ако беше на кон, нямаше да успее да се прикрива достатъчно добре. И тъй, той се приближи до мулето си, леко го плесна с ръка и каза:
— Лягай на земята, стара Мери, и чакай, докато се върна!
Животното го разбра много добре, легна на земята и човек можеше да заложи огромна парична сума, че то нямаше да помръдне от мястото си, преди да се е завърнал господарят му и да му е разрешил да стане. После Сам се обърна към Паркър:
— Е, какво става, сладки ми Уил? Не искаш ли да дойдеш с мен?
— Върви сам — гласеше отговорът. — Грийнхорн като мен не може да ти бъде от полза.
— Трябва да те взема с мен, ако желаеш да научиш нещо.
— Well, ще дойда, но не за да науча нещо, а за да има кой да ти помогне, ако Търсачите те спипат и решат да те скалпират.
— Нека ме скалпират. Нямам нищо против да ми вземат косата. После ще си купя друга, по-хубава.
Сам и Паркър напуснаха бивака. Взеха и оръжията си, защото не беше изключено да им потрябват. Скалните отломки, зад които Хокинс предполагаше, че ще се скрият Търсачите, се намираха на югоизток. Малко по на юг се виждаха и скалите, зад които Сам смяташе да се притаи. Двамата се запътиха натам, но не в права посока, а като описаха дъга на запад, за да не бъдат забелязани от Търсачите, в случай че те бяха вече пристигнали. Естествено, преди да се отдалечи от лагера, Сам даде необходимите указания за поведение във всички възможни случаи.
Когато двамата ловци достигнаха целта си, слънцето бе слязло вече съвсем ниско над хоризонта. След половин час сигурно щеше да настъпи сумракът, който в онези райони е съвсем краткотраен. Отсреща при другите скали все още не се мяркаше жива душа, затова Сам и Дик отправиха поглед в посоката, откъдето трябваше да се появят очакваните от тях хора. Никой не се виждаше.
— Дали изобщо ще дойдат? — попита Паркър. — Ние изхождаме само от предположения, но не и от сигурни сведения.
— Онова, което ти наричаш предположения, за мен е нещо съвсем сигурно — отвърна Сам. — Много ще се учудя, ако се окаже, че съм се излъгал.
— Може да им е минало всяко желание, нали им изиграхме такъв лош номер.
— Напротив, сега още по-силно жадуват за отмъщение. Погледни! Не се ли движи нещо ей там между двете предпоследни хълмчета?
Паркър напрегна зрение и припряно отговори:
— Ездачи! Те са!
— Да, те са. Сега излизат от падината. Все още не е възможно точно да ги преброим, но не са повече от дванайсетина.
— А навярно не са и по-малко. Сигурно са те. Стари Сам, ти излезе прав!
— Винаги съм прав, сладки ми Уил, винаги, и това никак не е трудно. Знаеш ли как трябва да постъпва човек, за да не му кажат някога, че не е бил прав?
— Йес, много е лесно.
— Е, как?
— Изобщо не бива да твърди каквото и да било.
— И това е вярно, но друго имах предвид. Човек никога не бива да казва нещо, преди да се е уверил, че е правилно.
— За това не се иска кой знае какъв майсторлък!
— Нали? Е, ами тогава човек би трябвало винаги да твърди обратното на онова, което казва грийнхорнът.
— Добре, драги Сам! Значи отсега нататък никога няма да се съгласявам с теб и винаги ще съм прав. Погледни, те спряха. Съвещават се. Надявам се, че няма да вземат да дойдат насам!