— За кого са взели Търсачите този злощастен емеритус? — попита Паркър.
— За него изобщо не стана дума.
— Тъй ли? Невъзможно.
— Действително бе така. Разузнавачът не спомена за срещата.
— Наистина ли? Невероятно! Та тя е толкова важна, че той на всяка цена е трябвало да съобщи за нея!
— Може би този човек не го проумява. Най-вероятно я е премълчал от страх.
— От страх ли? Защо?
— Страхувал се е от упреци. Преди да тръгне, Бътлър го заплаши в никакъв случай да не допусне да го забележат, а той взе, че налетя на някакъв човек. Ако го беше казал, не го очакваше нищо добро. Ето защо е предпочел да мълчи. Това може само да ни радва. А сега да вървим в лагера!
Те продължиха пътя си, но още не бяха направили кой знае колко крачки и ето че отново спряха, защото доловиха пред себе си шум. Когато шумът наближи, разпознаха, че е тропот от конски копита.
— Някакъв галопиращ кон, който идва право срещу нас — обади се Паркър.
— Да, тъй е — съгласи се Сам. — Какво ли пак ще става, ако не се лъжа? Бягай настрани!
Конят бързо приближаваше. Те успяха да се отдръпнат тъкмо навреме. Докато животното профучаваше покрай тях, въпреки тъмнината забелязаха, че на гърба му седят две човешки фигури. Едната от тях силно стенеше.
— Някой от нашите хора ли беше, Сам? — попита Паркър.
— Не знам. Двама бяха, грийнхорн такъв!
— Но врагове. Единият седеше както му се полага на седлото, а другият бе коленичил зад него и го стискаше за гърлото.
— Не успях да различа чак такива подробности. Да не си се излъгал?
— Не. Бях по-близо от теб и можах да видя всичко по-ясно. Навярно единият от двамата е от нашите, но кой ли ще е другият?
Както единият, тъй и другият бяха от хората на кервана. Ето как се случи, че те заедно префучаха покрай Сам и Бил, и то на един кон. Ши Со, синът на вожда, винаги беше заедно със своя някогашен съученик и колега, а сега и спътник Адолф Волф, с когото бяха връстници. Ръководен от индианските си маниери на общуване, той избягваше да се натрапва на Сам, Уил и Дик, но с голямо внимание следеше всички сцени, събития и разговори. В Тусон той беше чул как Сам скастри водача и му каза, че на следващия ден ще бъде освободен от задълженията си. По-късно на Ши Со му направи впечатление, че скаутът бе станал мълчалив и замислен. В индианеца се породиха подозрения и от този момент той започна да го наблюдава много внимателно. След като Сам и Уил Паркър напуснаха лагера, водачът поде кавга с немските преселници, в която със своя жив темперамент се намеси, разбира се, и госпожа Розали. Ши Со не знаеше истинската причина за тази разпра, а само дочу как най-накрая жената гневно извика:
— Да не би да си въобразявате, че сме ваши поданици или роби! Аз, госпожа Розали Еберсбах, по баща Моргенщерн и овдовяла Лайермюлер, също имам правото да се разпореждам тук поне колкото и вие. Разбирате ли ме! Вий ни показвате пътя и затуй си получавате парите. Тъй стои работата. А утре ни напускате. Господин Сам Хокинс ще ни води нататък. Той разбира занаята си по-добре от вас и на сичко отгоре ще го направи съвсем без нищо.
— Разбирал го по-добре от мен ли? — избухна скаутът. — Та нима като чужденка, и то жена, можете да дадете някаква преценка за това? Женорята трябва изобщо да мълчат!
— Да мълчат ли? Хайде бе, я к’ви ги дрънкате! Ние, дамите, ли трябвало да мълчим? Амче защо са ни устата? Слушайте, страшно много се лъжете! По-добре ще е вий да мълчите, щото и без туй плещите само щуротии и глупости! Ще се радваме, щом утре си отидете. И няма к’во толкоз да си въобразявате за лабавата си служба като пътепоказател и шкаут.
— Ами че аз мога да я зарежа тая служба още сега.
— Тъй ли? Много мило, нямаме нищо против. Приема се тутакси. И тъй, вървете си! От тоз момент сте освободен от длъжност, звание и прехрана.
— Да но не и преди да съм Си получил възнаграждението.
— Ще си го получите, тутакси ще го получите. Няма да допуснем заради няколко гроша да се изправим пред окръжния и околийския съд, я! Юлиус, имаш ли пари подръка?
Юлиус се казваше мъжът й, който стоеше до нея. Той отговори утвърдително.
— Тогава плати му и повече да не ми се мярка пред очите! Ще му покажа аз на него дали дамите трябва да мълчат, или не! Че нали аз само заради туй тръгнах за Америка, защото тук се отнасят към дамите по-изискано, отколкото отвъд океана, а ей на, още първият янки, дето ми се изпречва на пътя, иска да ми забрани да си използвам езика. Амче тогаз как да не паднеш от седмото небе! И тъй, плати му, а после — хау ду ю ду!