Отново се отправиха към огъня. Болките възвърнаха съзнанието на скаута. Той започна да хленчи, но не му обърнаха внимание, докато не стигнаха в лагера. Там той с мъка се изправи на крака. Ласото бе стегнато първо около китките му, после прекарано под мишниците и най-накрая вързано за седлото. Човек лесно може да си представи как беше посрещнат. Но той заби мрачния си поглед в земята и не отговори на нито един въпрос. Също тъй мълчаливо Ши Со прие похвалите, които се посипаха към него от всички страни.
До този момент огънят бе поддържан така, че гореше с буйни пламъци. Вече дойде време да напуснат бивака. Хокинс нареди само той, Стоун, Паркър и войниците да участват в схватката с Търсачите. Останалите нямаше да бъдат излагани на опасност. Шмит, Щраух, Еберсбах и Улман не се възпротивиха, но госпожа Розали безстрашно заяви:
— К’во, нима ще стоя със скръстени ръце, докато други хора рискуват живота си заради мен? Не мога да го позволя, съвсем не мога. Ако за мен няма излишна пушка, ще взема някой търнокоп или лопата, и тогаз тежко и горко на сатаната, който посмее да се приближи до мен! В героичната опера на господин емеритуса трябва да има и дами и аз искам да съм първата, дето ще се появи на сцената. И тъй, само ми кажете на кое място да застана. Ще се справя, и то как! Съвсем сигурно е, че няма да офейкам!
Необходими бяха немалко усилия, за да я накарат да проумее, че от участието й не само нямаше да има никаква полза, но дори можеше и да им навреди. С голямо неудоволствие тя се съгласи да се присъедини към хората, които щяха да бездействат. Заедно с жените, децата и воловете си четиримата немски преселници потеглиха към мястото, където чакаха войниците. Естествено канторът също беше с тях и Сам им втълпи най-строго да го надзирават, за да не се отдалечи и да направи някоя беля. И конете бяха отведени в безопасност на това място. Всъщност тъй като все още бяха толкова млади, Ши Со и Адолф Волф също трябваше да бъдат изключени от участие, но синът на вожда най-решително заяви, че това било голяма обида за него. Тъй че Сам се видя принуден да изпълни желанието му, а тогава нямаше как да върне и Адолф. Естествено и плененият скаут бе отведен на сигурно място. При това положение всички войници можеха да участват в схватката. Не беше необходимо никой от тях да остава да пази конете, тъй като и техните животни щяха да бъдат надзиравани от немците. В този момент войниците се появиха и тъкмо Сам Хокинс се канеше да осведоми офицера им за плана, замислен срещу Търсачите, когато младият син на вожда с най-учтив тон се обърна към ловеца:
— Ще ми простиш ли, ако дръзна да ти обърна внимание на нещо много необходимо?
Той го заговори на немски, за да не го разбере лейтенантът. Сам уважи неговото чувство за такт и му отговори:
— Как мога да се сърдя на сина на моя приятел Големия гръм! Кажи ми всичко най-откровено!
Младежът изпълни подканата му, като продължи:
— Онзи, който знае, че наблизо има неприятел, винаги гледа тайно да се промъкне до него. Това е известно на прочутия Сам Хокинс твърде добре, за да е необходимо да му го казвам. Ние вече се промъкнахме тайно до Търсачите и ги подслушахме. А дали и те няма да постъпят с нас по същия начин?
През гъстата растителност по лицето на Сам премина особено раздвижване, което наподобяваше разлюлени от вятъра горски върхари. Малките му хитри очички се затвориха за миг, а когато отново ги отвори, той попремига донякъде смутено и отговори:
— Behold, тази мисъл наистина си я бива! Прав си, съвсем си прав, и аз се проявих като безподобно магаре, защото не се сетих за това. Ако на онези типове им е минало през ума да ни подслушат, вече знаят, че сме подготвени да посрещнем нападението им и дори че при нас има войници, ако не се лъжа. И тъй незабавно ще взема да пообиколя нашия лагер, та да разбера дали не ни дебне някаква опасност.
— А защо аз да не тръгна в посоката, откъдето очакваме да се появят Търсачите? Бих могъл бързо да те уведомя за приближаването им.
— Добре, момчето ми! Допуснах голяма грешка, която, надявам се, няма да ни докара някоя беля. Те знаят къде се намираме, защото могат да видят огъня ни, и затова си мисля, че едва ли са сметнали за необходимо на всичко отгоре да изпращат и съгледвач.
Безшумно и бързо Ши Со изчезна в тъмнината на нощта, а дребосъкът продължи:
— Какъв славен младеж! От него ще излезе нещо голямо! Даде ми един урок, урок, от който аз, старият Кун, би трябвало да се срамувам също като ловеца-любител, дето бил застрелян от заека, ако не се лъжа. Досега не ми се беше случвало да забравя, че при подобни обстоятелства се изпраща разузнавач, че дори и втори, и трети, в случай че първият нищо не е узнал или пък се е забавил да се върне. Мешърс, чакайте ме тук, няма да се бавя много.