Търсачите се отдалечиха в две посоки, за да обкръжат колите. Бътлър остана на мястото си. Няколко секунди Ши Со обмисляше как да постъпи. Дали незабавно да побърза да осведоми Сам Хокинс? Не. Предводителят бе застанал тъй удобно пред него! Извадеше ли го от играта, с останалите щяха да се справят толкова по-лесно. И тъй, той изчака една минута, след това се изправи зад гърба на Бътлър и му нанесе толкова силен удар с приклада, че, без да гъкне, бандитът се просна на земята. Ши Со можеше спокойно да го прониже с ножа си, но не желаеше да затрие един човешки живот.
Метна пушката си през рамо, хвана зашеметения човек за яката и като го повлече след себе си, предпазливо се отдалечи. Съвсем точно знаеше на кое място се намира Сам Хокинс с войниците. Цяло щастие бе, че ловецът и кавалеристите се бяха отдалечили от лагера, защото така неприятелите можеха да го обградят, без да се натъкнат на защитниците му.
Сам беше представил на Стоун, Паркър и на офицера такъв план, който изключваше всякакво кръвопролитие, а също каквато и да било опасност за самите тях. В момента изчакваха само завръщането на Ши Со. Ето че най-сетне той се появи, влачейки след себе си някакъв тъмен предмет, който остави да лежи в тревата. Щом Сам забеляза това, той се наведе да разгледа предмета и след миг учудено възкликна:
— Човек! Откъде се взе? Мъртъв ли е?
— Не, само е зашеметен — отговори му синът на вожда.
— Кой е той?
— Бътлър.
— По дяволите! Как стана?
— Като го ударих с приклада си.
— Ти ли? Направил си голяма грешка и си провалил целия ми хубав план! Къде са хората му?
— Залегнали са в кръг около колите.
— Zounds! Видя ли ги, когато дойдоха?
— Да.
— И защо не ми съобщи?
— Нямаше време. Не можех да дойда до тук, а трябваше да ги проследя, за да узная плановете им.
— И узна ли ги?
— Да, научих какво кроят и после повалих Бътлър.
— Не е бивало да го правиш! Планът ми беше толкова хубав, направо превъзходен, а ето че сега навярно няма да можем да го осъществим. Разкажи ми набързо какво се случи!
С кратки думи Ши Со изпълни желанието му. Когато свърши, със съвсем друг тон Сам каза:
— Мътните го взели, добре си се справил! Е, щом тъй стоят нещата, тогава нямам право да те укорявам, напротив, трябва да те похваля. Сега вместо Бътлър аз ще изкарам на Търсачите една такава щурчова песен, която ще ни ги изпрати право в ръцете. Вържете този тип и му затъкнете устата, за да не би да се развика, когато дойде на себе си!
Войниците незабавно и с готовност изпълниха нареждането му.
— И какво ще правим сега? — попита лейтенантът.
— Промъквате се зад гърба на Търсачите — зад всеки един от тях по двама от нашите. Броят на хората ни ще бъде достатъчен. Но това трябва да стане извънредно предпазливо, за да не забележат нещо неприятелите. Щом чуят щуреца, те ще нападнат, а вие се промъквате по петите им. Когато дам сигнала за трети път, те ще понечат да пропълзят под колите, но тогава ще се нахвърлите върху тях. Двама срещу един — всъщност не е кой знае колко достойно. Въпреки всичко не ви съветвам да използвате юмруците си, а прикладите на пушките. Най-простото и най-сигурното е да ги проснете с един удар на земята. Така на никой от нас няма да падне и косъм от главата.
— Но има и друг, много по-прост начин.
— Кой е той?
— Не всеки удар с приклад е смъртоносен. Затова мисля, че е по-добре да си послужим с ножовете. Един точен удар с нож е за предпочитане пред всичко друго.
— Съвсем не съм на същото мнение, твърде опасно е! А и кой ти каза, че тези типове трябва да умрат? Именно защото искам само да ги зашеметим, не ща и да чуя за стрелба и ножове. Стотици пъти ми се е налагало да браня кожата си, при което животът ми е бил в сериозна опасност, ако не се лъжа, но никога не съм забравял, че човешката кръв е най-скъпоценната течност на света. Аз убивам човек само тогава, когато няма никакъв друг изход, когато е абсолютно необходимо.
— Тези мерзавци отдавна са проиграли живота си.
— И така да е.
— Трябва да бъдат смачкани като отровни влечуги, срещу които човек не може да се защити другояче.
— Това е твое мнение. Но аз не съм нито техен съдия, нито техен палач.
— Сър, как е възможно като уестман да си толкова чувствителен! Нали спомена, че ще предадеш Търсачите на нас?
— Да.
— Тъй че ние ще ги отведем в Тусон, нали?
— Естествено.
— И какво мислиш ще стане там с тях?
— Ще им метнат на вратовете по едно въже и с него ще ги изтеглят по-нависоко.
— Правилно, ще ги обесят. Значи ще умрат. В такъв случай е съвършено безразлично дали ще ги наръгаме с ножовете си тук, или ще ги екзекутират там.