— Що се отнася до това, не се колебайте здравата да удряте и блъскате. Такива типове няма защо да ги галите по главите.
След това композиторът на героични опери продължи заниманието си, и то толкова енергично и продължително, че Бътлър най-сетне наруши досегашното си мълчание и гневно подвикна на Сам:
— Сър, защо този човек непрекъснато се занимава с нас? Погрижи се най-после да ни остави на мира! Да не сме кукли за игра, които всеки може да дърпа и подхвърля както си иска!
Сам не сметна, че си заслужава труда да му отговаря, и затова след малко Бътлър продължи:
— И изобщо искам да попитам с какво право ни нападнахте и повалихте с прикладите си!
— Да попиташ ли? — изсмя се дребосъкът. — Мисля, че нямате нужда от сведения, а и за отговора сами можете да се досетите.
— От къде на къде? Нямаме ни най-малка представа защо се отнесохте така с нас. Минавахме оттук като миролюбиви пътници и забелязахме огъня ви. Тъй като не знаехме що за хора седят край него, от само себе си се разбира, че тайно се промъкнахме насам, за да се осведомим. При това най-подло бяхме нападнати в гръб. Настояваме незабавно да бъдем освободени.
— Настоявайте си, нямам нищо против. Всеки човек може да има какви ли не желания, но дали ще се сбъднат, туй е вече съвсем друг въпрос. Ще бъдете свободни или по-скоро свободно ще увиснете на някое хубаво здраво въже, и то още утре в Тусон.
— Ако искаш да остроумничиш, прави го по някакъв по-добър начин! Не е шега работа да посегнеш на честни хора, а тъй като спомена за Тусон, да ти кажа, че много лесно може да стане тъй, че вие самите да бъдете обесени в града. Или може би не знаете как се отнасят тук с хора, които в нощна доба нападат честни люде?
— Честни ли? Хи-хи-хи-хи! Видяхме я вашата честност още в Сан Хавиер дел Бак!
— Онова, което се случи там, няма нищо общо със сегашното положение. Мисля, че тук нещата са съвсем ясни — искахме да видим кой лагерува край огъня и бяхме нападнати.
— Хмм! Значи не сте знаели кого ще заварите тук, така ли?
— Така е.
— И все пак още от Сан Хавиер ни следвате по петите!
— Това е лъжа!
— И допреди малко се криехте зад скалите, за да изчакате, докато огънят ни угасне!
— Защо да сме се крили?
— За да ни нападнете!
— И това е лъжа! Най-подла и жалка лъжа!
При тези думи Сам се надигна от мястото си край огъня, приближи се до него и го сряза:
— Я не произнасяй думи като «жалък» и «подъл», защото ще накарам да ти нашарят гърба, докато ти причернее пред очите! Казвам се Сам Хокинс, разбра ли ме? А ей там седят Дик Стоун и Уил Паркър. Обикновено ни наричат Детелиновия лист. Разбра ли ме пак? Да не мислиш, че тъкмо вие сте онези хора, които могат да приказват врели-некипели на уестмани като нас? А пък ако на всичко отгоре някой вземе да ни излиза с думи като «жалък» и «подъл», сме свикнали да не се церемоним много с него и го разпердушинваме!
Изглежда, Бътлър изведнъж си глътна езика. Сам Хокинс добави:
— След смрачаване самият аз бях при вас и скрит зад скалите, ви подслушах. Чух всяка дума. Вие сте Търсачите, но не го научих едва тук, защото го знаех още в Сан Хавиер.
При тези думи Бътлър изплашено възкликна:
— Heavens? ((англ.) — Небеса! О, боже! Б. пр.) Търсачите! Що за идея, да ни вземете за тези бандити! Сър, кой те е метнал така?
— Самият аз. Имам добър слух.
— О, дори и най-острият слух може да се излъже и да разбере нещо погрешно.
— Тъй ли мислиш? А дали съм разбрал погрешно и отговора ти, когато те попитаха какво ще стане с жените и децата от кервана?
— Представа си нямам.
— Ти не отговори ли, че и те трябва да бъдат избити, за да не могат по-късно да ви предадат?
— Не знам нищо подобно.
— А не знаеш ли нещо за това, че искахте да си разделите плячката, а после да изгорите колите?
— Не.
— Тогава имаш изключително къса памет, но в Тусон ще ти помогнат да си припомниш някои неща.
В този момент за пръв път думата взе и офицерът, като подкани Сам:
— Сър, не си хаби напразно думите с този човек! Нека отрича колкото си иска, нищо няма да му помогне. Доказано е, че са Търсачите, и утре ще увиснат на въжето.
— А ще бъдат ли необходими и нашите показания? — осведоми се Дик Стоун.
— Не. Вие искате да продължите с колите и аз нямам никакво намерение да ви задържам или пък дори да ви мъкна обратно към Тусон. Казахте ми каквото имаше да казвате. Все едно че е станало пред съда, ще има същата стойност. Разполагам с предостатъчно доказателства и едва ли може да се съмняваме, че тази област най-сетне ще бъде прочистена от бандата, която толкова дълго напразно преследвахме. Давам ти думата си, че всички ще увиснат на въжето.