Случи се точно онова, което беше очаквал — след като се изправи, Бътлър се приближи и с господарски маниер се изтъпанчи пред масата, на която седяха тримата. Без да поздрави, с подигравателен тон той им каза:
— Каква прелестна гледка представлявате бе, хора! Струва ми се, че сте трима извънредно странни, извънредно смешни близнаци!
— Йес — кимна Сам много сериозно и скромно.
Това признание прозвуча толкова смешно, че Бътлър гръмко се разсмя. Докато спътниците му все още пригласяха на смеха му, той продължи:
— Всъщност кои сте вие?
— Аз съм първият — отговори Сам.
— Аз вторият — добави Дик Стоун.
— А аз пък третият — обади се Уил Паркър.
— Първият, вторият, третият! Какво е това? — попита Бътлър, който не разбра веднага какво имаха предвид.
— Е, ами близнаците поред естествено! — отвърна Сам с изключителна чистосърдечност в гласа.
Тези думи бяха последвани от втори залп смях. Бътлър беше бит и затова сърдито се тросна на дребосъка:
— Я стига тъпи вицове! Свикнал съм да разговарят с мен сериозно. Вижда се, че не сте близнаци. Исках да чуя имената ви. Хайде, цял съм в слух!
— Казвам се Гринъл — малодушно отговори Сам.
— Аз Бери — призна изплашено Дик.
— А аз съм Уайт — страхливо промълви Уил.
— Гринъл, Бери и Уайт — каза Бътлър, — имената ви знам вече, а сега ми кажете и с какво се занимавате!
— Трапери сме — заяви Сам Хокинс.
— Трапери? — захили се Бътлър. — Хич не ми приличате на хора, хванали някога бобър или ракун!
— Ами ние наистина все още не сме — скромно призна дребничкият Сам.
— Аха, още не сте! Значи тепърва се каните да уловите?
— Йес.
— Добре, много добре! И откъде идвате?
— От Кастровил.
— Какво правихте там?
— Имахме магазин за облекло. Тримата бяхме създали съдружническа фирма.
— Тъй, тъй! Навярно не ви потръгна, а?
— Йес. Взехме, че банкрутирахме. Давахме твърде много заеми, кредити, а нищо не получавахме.
— Правилно, правилно! Хората веднага са разбрали, че банкрутът не ви мърда. Значи търговци на облекло, а може би дори и шивачи. Трима шивачи, които от некадърност са фалирали и после дошли до изключително мъдрата идея пак да се позамогнат като трапери! Чухте ли ги?
Този въпрос той отправи към съучастниците си, които с иронично задоволство следяха разговора. За трети път те избухнаха в смях. Обаче привидно разгневен, Сам Хокинс извика:
— От некадърност ли? Страшно се лъжеш, сър. Добре знаехме, как стоят нещата. Естествено от фалита трябваше да влезе нещо и в нашите джобове, иначе нямаше да го допуснем.
Сам разтвори ловната си шуба от козя кожа, потупа широкия колан, откъдето се разнесе металически звън, и гордо добави:
— Тук са парите, сър.
Лицето на Бътлър придоби изражението на граблива птица, която дебне плячката си, и с възможно най-непринудения тон той попита:
— Имате пари? Тогава наистина сте се оказали по-умни, отколкото изглеждате. И колко спечелихте от банкрута?
— Над две хиляди долара.
— И ги носите у себе си?
— Йес.
— Цялата сума?
— Йес.
— През цялото си пътуване из тези несигурни места?
— Пфу! Нали имаме оръжия.
— Те дяволски малко ще ви помогнат. Ако например дойдат Търсачите, ще ви изпразнят джобовете и на тримата, преди да намерите време да си отворите очите. Защо не сте предпочели да поверите парите си на някоя банка?
— Така смятаме да направим.