— Къде?
— В Прескът.
— Нагоре ли мислите да отидете?
— Йес.
— Като трапери?
— Йес.
— Та имате ли капани?
— Не.
— И откъде ще ги вземете?
— Ще ги купим в Прескът.
— Небеса! Ама що за хора сте! И какво мислите да ловите там горе?
— Бобри и… и… и… — Сам смутено замлъкна.
— И… и какво друго? — настоя Бътлър.
— Сиви мечки.
При този отговор откъм другите маси долетя един наистина хомеричен смях. Бътлър също се разсмя, и то така, че му потекоха сълзи и едва можа да си поеме дъх. След като донякъде се поуспокои, той каза:
— Гризли искате да ловите с капани, гризли, които са високи по девет стъпки, а и сигурно тежат по девет центнера! Ще ги ловите с капани?
— Защо не? — навъсено изръмжа Сам. — Стига само капаните да са достатъчно големи и здрави!
— Но няма капани за гризли, а няма и да има!
— Тогава в Прескът ще поръчаме на някой ковач да направи.
— Как?
— Ние ще му обясним.
— Вие, тримата шивачи? Стига, малкия, стига, шишко, иначе ще се задуша! — Той отново избухна в гръмогласен смях и едва след известно време успя да продължи: — А дори и тази работа с гризли да беше възможна, човек пак може да се пръсне от смях само защото се каните да отидете чак до Прескът, за да ловите бобри.
— Всъщност няма да ги ловим в Прескът. Там ще купим примките и капаните. После ще продължим към Хила и към реката Сан Франциско.
— В която има не повече от педя вода. Е, откъде ще се вземат тогава бобрите?
— Остави я тая грижа на нас, сър! Чел съм една книга, в която е писано всичко, има и за бобрите.
— Хубаво, хубаво, чудесно! Щом сте толкоз умни да се ръководите по някаква си книга, тогава няма какво повече да говорим. Пожелавам ви да хванете толкова много бобри и мечки, колкото ви душа иска. Но там ще намерите и нещо друго.
— Какво?
— Диви индианци, които ще ви дебнат ден и нощ, за да ви нападнат.
— Ще се отбраняваме.
— Да не би с вашите оръжия?
— Йес.
— Например с ей това твое пушкало?
— Йес.
— Мътните го взели, тогава ще извършите невероятни подвизи. Я ни покажи тази тояга! Непременно трябва да я огледаме по-подробно.
Той взе пушката от ръката на Сам Хокинс и отиде с нея при своите съучастници, които се заеха да я разглеждат, пускайки най-груби шеги. И Дик Стоун бе принуден да покаже своята райфъл и пожъна същите подигравателни овации. После, след като върна пушките, Бътлър каза:
— Мешърс, бях много несправедлив към вас и затова трябва да ви помоля за извинение.
— Защо да си бил несправедлив?
— Защото за малко щях да ви взема за едни други хора.
— За какви други хора?
— За Детелиновия лист.
— Детелиновия лист ли? Тия пък кои са?
— Това са трима прочути ловци, които са неразделни и затова ги наричат Детелиновия лист. Сам Хокинс, Дик Стоун и Уил Паркър.
— Ти познаваш ли ги?
— Не, там е работата, че не ги познавам, иначе нямаше да се изложа на опасността за малко да ви сбъркам с тях.
— Но поне би трябвало да знаеш как изглеждат!
— Та аз знам. Сам Хокинс е също тъй дребен и възпълен като теб, а както разправят, и другите двама били тъй мършави и високи като спътниците ти. Освен това обикновено Сам носел кожена ловна дреха, която била кръпка до кръпка, тъй че никаква индианска стрела не можела да я прониже. Ти също имаш подобна шуба. Това е само случайно съвпадение, но все пак за кратко време ме заблуди. Сега наистина знам как стоят нещата. Детелиновия лист не е фалирал при търговия със стари дрехи, а сигурно има и съвсем други, много по-добри коне от вашите. Пък и никога няма да се докосне до такива допотопни пушкала като вашите. Но понеже човек трябва да е извънредно предпазлив, а и както разправят, особено Сам Хокинс бил голям хитрец, ще взема допълнителни мерки за сигурност. Чувал съм, че някога Уил Паркър бил скалпиран и затова носел перука. И тъй, нека мистър Бери и мистър Уайт ми покажат главите си!
Значи Бътлър все още не се чувстваше съвсем спокоен. За щастие той беше погрешно осведомен. Не Уил Паркър, а Сам Хокинс бе имал ужасното нещастие да бъде скалпиран. Стоун и Паркър доброволно свалиха шапките си. Бътлър зарови ръка в косите им, убеди се, че бяха истински, и каза:
— All right, значи сте трима шивачи и заради вас самите се надявам, че умеете да боравите с пушките си също тъй добре, както по-рано и с вашите шевни игли!
— Бъди спокоен! — обади се Сам твърде самоуверено. — Каквото речем да улучим, улучваме го!
— Наистина ли?
— Наистина!
— Обзаложи се, обзаложи се и стреляйте! — зашепнаха му най-близкостоящите до него хора.