Себил — сакска робиня на Моргана
Танабурс — друид на Силурия
Тюдрик — крал на Гуент
Тристан — престолонаследник на Кърнау
Тъдуол — послушник в Динюрак
Утър — крал на Думнония, Велик крал на Британия, Пендрагон
Валърин — командващ във войските на Поуис, сгоден някога за Гуинивиър
ГЕОГРАФСКИ УКАЗАТЕЛ
Обозначените със звездичка имена са исторически засвидетелствани
Абона¤ — Ейвънмаут, Ейвън
Акве Сулис¤ — Бат, Ейвън
Браногениум¤ — Римска крепост. Лийнтуордин, Херефорд и Уорчестър
Буриум¤ — Столнина на Тюдрик. Уск, Гуент
Каер Кадарн — Кралският хълм на Думнония. Саут Кадбъри Хил, Съмърсет
Каер Долфоруин¤ — Кралският хълм на Поуис. Близо до Нютаун, Поуис
Каер Лъд¤ — Лъдлоу, Шропшир
Каер Маес — Уайт Шийт Хил, Миър, Уилтшир
Каер Сус¤ — Столицата на Горфидид. Каерсус, Поуис
Калева¤ — Гранична крепост. Силчестър, Хемпшир
Коелс хил¤ — Коулс хил, Херефорд и Уорсестър
Кориниум¤ — Сайрънсестър, Глоусестършир
Кунецио¤ — Майрденхол, Уилтшир
Динюрак — Манастир в Поуис
Дурновария¤ — Дорчестър, Дорсет
Дурокобривис¤ — Дънстейбъл, Бедфордшир
Глевум¤ — Глоусестър
Иска¤ — Ексетър, Девън
Островът на мъртвите¤ — Портланд Бил, Дорсет
Линдинис¤ — Римски град, Илчестър, Съмърсет
Долината Лъг¤ — Мортимърс Крос, Херефорд и Уорсестър
Магнис¤ — Римска крепост. Кенчестър, Херефорд и Уорсестър
Мей Дун¤ — Мейдън Касъл, Дорчестър, Дорсет
Рате¤ — Лийстър
Камъните¤ — Стоунхендж
Вента¤ — Уинчестър, Хемпшир
Инис Мон¤ — Енгълсий
Инис Трийбс — столицата на Беноик. Връх Сен Мишел, Франция
Инис Уеър¤ — Лънди Айлънд
Инис Уидрин¤ — Гластонбъри, Съмърсет
ЧАСТ ПЪРВА
ДЕТЕ ПРЕЗ ЗИМАТА
Тези неща станаха много отдавна в страната, наречена Британия. Епископ Сенсъм (когото Господ трябва да благославя преди всички други светци, живи и умрели) казва, че тези спомени заедно с всички други безчестия и мръсотии, сътворени от грешното човечество, трябва да се хвърлят в някоя бездънна яма, защото това са разказите за последните дни преди настъпването на непрогледния мрак, закрил светлината на нашия Господ Иисус Христос. Това са разказите за страната, която наричаме Лоегир, т.е. Изгубените земи, страната, която някога беше наша, а сега враговете ни я наричат Англия. Това са разказите за Артър, Военачалника Неповторимия крал и Божи враг и (дано Христос ми прости) най-добрия човек, когото съм познавал. Как съм плакал за Артър.
Днес е студено. Черни облаци се стелят над заскрежените хълмове. До довечера ще завали сняг, но Сенсъм със сигурност ще ни лиши от благодатта на огъня. Светецът казва, че плътта трябва да се умъртвява. Аз съм вече стар, но Сенсъм (дано Бог го дари с още много години) е още по-стар, така че не мога да използвам възрастта си като предлог, за да си поискам дърва от заключения сайвант. Сенсъм просто ще каже, че страданията ни са дар пред олтара на Бога, който е страдал много повече от нас. Така че ние шестимата монаси ще треперим в полудрямка, а утре кладенецът ще бъде замръзнал и брат Маелгуин ще трябва да се спусне по веригата и да разбие леда с камък, за да можем да пием вода.
Всъщност най-голямото ни нещастие през зимата не е студът, а по-скоро това, че, докато пътеките са покрити с лед, Игрейн не може да посещава манастира. Игрейн е нашата кралица, съпругата на крал Брочваел. Тя е тъмнокоса и слаба, много млада и толкова жизнена, че появата й сгрява както слънчевият лъч стопля зимния ден. Игрейн идва тук да моли Господ да я дари със син. Всъщност тя прекарва повече време в разговори с мен, отколкото в молитви към Света Богородица или към нейния благословен син. Кралицата разговаря с мен, защото обича да слуша историите за Артър. През лятото аз й разказах всичко, което можах да си спомня. Когато не можех повече нищо да добавя към вече казаното, тя ми донесе куп пергаменти, мастило в един съд, направен от рог, и връзка гъши пера, за да пиша с тях. Артър носеше гъши пера на своя шлем. Моите гъши пера не са нито толкова големи, нито толкова бели, и все пак вчера, когато повдигнах няколко от тях към зимното небе, за миг (славен и греховен миг) ми се стори, че виждам неговото лице под тях. За този единствен миг драконът и мечката оголиха отново зъбите си и всяха ужас в сърцата на варварите из цяла Британия. Но точно тогава кихнах и видях, че стискам само шепа пера, оцапани с курешки и почти непригодни за писане. И мастилото не беше по-добро — просто сажди, смесени със смола от ябълково дърво. Пергаментите обаче са по-качествени. Те са направени от агнешка кожа. Останали са още от времето на римляните. Някога са били покрити с ръкопис, но никой от нас не можа да го разчете. Слугините на Игрейн изчегъртаха написаното до бяло. Според Сенсъм би било по-добре от тези агнешки кожи да се направят обувки. Но изчегъртването е изтънило кожата, така че сега тя е твърде слаба за съшиване на обувки, пък и Сенсъм не смее да засегне Игрейн, за да не загуби приятелството на крал Брочваел. Този манастир е само на половин ден път от вражите войски, разположени отвъд Черния поток. Привлечени от нашия склад (колкото и малък да е той), те лесно биха могли да преодолеят хълмовете и да навлязат в долината Динюрак, ако Брочваел не беше заповядал на воините си да ни защитават. Въпреки това, мисля, че дори приятелството на Брочваел не би могло да склони Сенсъм да приеме идеята брат Дерфел да напише разказ за Артър, Божият Враг. Затова Игрейн и аз излъгахме благословения светец, че аз ще превеждам Евангелието на нашия Господ Иисус Христос на сакски. Благословеният светец не говори езика на нашите врагове, нито пък може да чете на сакски, така че ще можем да го лъжем, докато ръкописът бъде завършен.