Обърнах се навреме, за да видя как Мерлин и Артър се прегърнаха. Артър сякаш се срина в ръцете на друида, но Мерлин го подкрепи и го потупа по гърба. После двамата се отправиха към вражите щитове.
Принц Кунеглас и друидът Иорует излязоха пред построената в кръг стена. Кунеглас носеше копие, но нямаше щит. Артър беше прибрал Екскалибур в ножницата и друго оръжие нямаше. Той изпревари Мерлин и щом стигна до Кунеглас се отпусна на едно коляно и сведе глава.
— Лорд принц, — каза Артър.
— Баща ми умира — каза Кунеглас. — Повален е от удар с копие в гърба. — В гласа му звучеше обвинение, макар всеки да знаеше, че когато стената от щитове се разпадне, много мъже умират от рани в гърба.
Артър не мръдна, подпрял коляно на земята. В първия момент не знаеше какво да каже, но после вдигна очи към Кунеглас.
— Може ли да го видя? — попита той. — Аз обидих вашия дом, лорд принц, засегнах честта ви и въпреки че не съм ви обидил нарочно, аз все пак бих поискал прошка от вашия баща.
Беше ред на Кунеглас да се изуми, после той сви рамене, сякаш не беше сигурен, че взема най-правилното решение, но накрая махна с ръка към своята стена от щитове. Артър се изправи и двамата рамо до рамо отидоха да видят умиращия крал Горфидид.
Искаше ми се да извикам на Артър да не отива, но той потъна във вражите редове преди замаяния ми разсъдък да реагира. Сърцето ми се сви като си помислих какви щеше Горфидид да ги наприказва на Артър, а знаех, че щеше да му каже същите гадни неща, които изсъска срещу мен, докато бяхме притиснати щит срещу щит в последния сблъсък. Горфидид не прощаваше на своите врагове, нямаше да пожали врага си дори и пред прага на смъртта. Особено пред прага на смъртта. Горфидид не би пропуснал своето последно удоволствие на този свят — да нарани врага си. Сеграмор споделяше моите страхове и двамата тревожно се вгледахме в Артър, когато след няколко секунди той напусна редиците на разгромените ни противници с лице по-черно от Пещерата на Круачан. Сеграмор пристъпи към него.
— Той лъже, господарю — каза тихо Сеграмор. — Винаги е лъгал.
— Знам — каза Артър и потръпна. — Но понякога е тежко само да чуеш такива непростими лъжи. — Изведнъж гневът се надигна в душата на Артър и той измъкна Екскалибур и яростно се обърна към обградения враг. — Има ли мъж сред вас, който би се бил за лъжите на своя господар? — викна той и запристъпва напред назад пред редовете им. — Има ли? Поне един, който би искал да се бие за това зло, което умира зад вас? Поне един. Защото ако няма, душата на вашия крал ще бъде прокълната и запратена във вечната непрогледна тъма! Хайде, сражавайте се! — Артър размаха Екскалибур срещу вдигнатите щитове. — Сражавай се, мръсна измет! — яростта му беше ужасна, като всичко, което се беше случило в долината през този кървав ден. — В името на Боговете — викна той, — аз заявявам, че вашият крал е лъжец, копеле, същество без чест, едно нищо! — Артър плю срещу хората на Горфидид, после плъзна ръка към катарамите на моята кожена ризница, която все още беше на гърдите му. Той успя да откопчае само презрамките на раменете, но не и на кръста, затова нагръдникът увисна пред краката му като ковашка престилка. — Ето, ще ви улесня! — викна той. — Без ризница. Без щит. Елате и се бийте с мен! Докажете ми, че онзи кучи син, вашият крал, казва истината! Никой ли не иска? — Яростта му беше вече извън контрол, защото той беше изцяло в ръцете на Боговете. Гневът му се изливаше срещу един свят, стъписан от ужасната му сила. Артър отново плю. — Миризливи пачаври! — В този момент стената от щитове се разтвори да пропусне Кунеглас. Артър се завъртя към него. — А ти, кутре? — и той насочи Екскалибур към Кунеглас. — Ти би ли се сражавал заради онази купчина умираща мръсотия?
Кунеглас, като всеки друг, бе поразен от яростта на Артър, но въпреки това тръгна към него без оръжие и на крачка от Артър падна на колене.
— Ние се предаваме на вашата милост, лорд Артър — каза той и Артър впери поглед в него. Тялото на моя господар бе като струна, опъната до скъсване от гнева и напрежението от дългия тежък ден, кръвта му бе кипнала и за момент ми се стори, че Екскалибур ще изсвисти в сумрака и ще отсече главата на Кунеглас. Но тогава Кунеглас вдигна очи.