— Той е мой — викна към мен Нимю. Тя беше свалила превръзката от окото си и празното отверстие отразяваше червената светлина на пламъците. Тя мина покрай мен с усмивка.
— Ти си мой — каза тя с пресипнал глас, — целият си мой.
Гундлеус изпищя.
И може би Норуена чу този писък от Отвъдния свят и разбра, че нейният син, нейният малък син, роден през зимата, все още беше крал.
БЕЛЕЖКИ НА АВТОРА
Едва ли е изненадващо, че периода, в който е живял Артър, е известен като Тъмната епоха в историята на Британия, тъй като днес знаем твърде малко за събитията и личностите от онези времена. Не можем да бъдем сигурни дори в самото съществуване на Артър, макар че общо взето изглежда много вероятно един велик британски герой, наречен Артър (или Арториус), наистина временно да е спрял нахлуването на саксите някъде в началото на шести век. Историята на този конфликт е описана през 40-те години на шести век от Гилдас в съчинението му De exidio et conquestu Britanniae. Това съчинение би трябвало да бъде първостепенен източник на информация за делата на Артър, но Гилдас дори не споменава името на Артър — факт, многократно подчертаван от онези, които се съмняват в съществуването на такава историческа личност.
Въз основа на някои ранни сведения обаче това мнение може да се оспори. Достигналите до нас източници откъм средата на шести век, точно когато Гилдас е пишел своята история, съдържат изненадващо и нетипично голям брой имена на хора, наричани Артър, което предполага внезапно появило се предпочитание към това име и напълно логично е момчетата да са били кръщавани с името на славен и силен герой. От тези сведения не може да се направи сигурно заключение по въпроса. Несигурно е и първото писмено сведение за Артър — едно бегло споменаване в голямата епична поема „И Гододдин“, написана около 600 г. в чест на една битка между северните брити („орда, хранена с медовина“) и саксите, но много учени смятат, че това споменаване на Артър е много по-късна интерполация.
След това съмнително сведение от „И Гододдин“ изворите мълчат цели двеста години и едва тогава един историк отбелязва съществуването на Артър. Два века са твърде дълъг период, който може да постави под съмнение надеждността на извора. Все пак образът на Артър до голяма степен е оформен от писанията на Нениус, съставил своята история на бритите в самия край на осми век. Важно е да се отбележи, че Нениус никога не нарича Артър „крал“, а по-скоро го описва като Dux bellorum, Предводителят в битки, титла, която аз съм превел като „Военачалник“. Нениус сигурно е черпил своите сведения от стари легенди — благодатен извор, подхранващ разказите за Артър. С течение на времето тези разкази стават все по-популярни — процес, който достига своя връх през дванадесети век, когато двама писатели в две различни страни превръщат Артър в герой на всички времена. В Британия Джефри от Монмаут пише своята чудесна и легендарна Historia Regum Britanniae, а във Франция поетът Кретиен от Троа вмъква в историята наред с други неща и имената на Ланселот и на Камелот. Второто име може да е било чиста измислица (или някаква произволно изкривена форма на римското название на град Колчестър), но иначе почти със сигурност може да се каже, че Кретиен от Троа е извличал своята информация от бретанските легенди, които, подобно на уелските митове, подхранили историята на Джефри от Монмаут, вероятно са съдържали действителни спомени за древен герой. През петнадесети век сър Томас Малори пише „Смъртта на Артур“, първообраза на нашата претрупана легенда за Артър, Свещения Граал, кръглата маса, пъргави девойки, говорещи животни, могъщи вълшебници и омагьосани мечове.
В тази богата традиция вероятно е невъзможно да се открие истината за Артър, въпреки че мнозина са се опитвали и без съмнение мнозина ще се опитват да направят това. Някои твърдят, че Артър е от северна Британия, други, че е от Есекс, трети смятат, че той е от западните области на Британия. Напоследък Артър беше идентифициран с един уелски владетел от шести век, наречен Оуейн Дантгуин, но учените твърдят, че всъщност „няма никакви сведения за Оуейн Дантгуин“, така че тази идентификация едва ли би могла да ни бъде от полза. За Камелот също има различни мнения, локализиран е в Карлисъл, в Уинчестър, в Саут Кадбъри, в Колчестър, а могат да се изброят още десетина други места. Моят избор в това отношение е въпрос на каприз, подкрепен от увереността, че реално не съществува достоверен отговор за местоположението на Камелот. Аз дадох на Камелот измисленото име Каер Кадарн и го разположих в Саут Кадбъри в Съмърсет, не защото смятам, че това е най-вероятната локализация (макар и да не смятам, че това е най-невероятната локализация), а защото познавам и обичам онази част от Британия. Колкото и да се ровим в историята, единственото сигурно, което можем да измъкнем от там е, че вероятно през пети и шести век в Британия е живял човек на име Артър, който е бил голям военачалник, дори и да не е бил крал, и неговите най-големи битки са били с омразните нашественици саксите.