Повечето от имената споменати в книгата са извлечени от историческите извори от пети и шести век, но за хората, свързани с тези имена, не знаем почти нищо. Почти нищо не знаем и за британските кралства, появили се след оттеглянето на римляните от острова. Съвременните историци не са постигнали съгласие дори по въпроса за броя и имената на тези кралства. Думнония е съществувала, както и Поуис, колкото до разказвача на тази история — Дерфел (което уелската традиция произнася Дервел), неговото име се появява в някои от ранните разкази за един от воините на Артър, като се споменава, че по-късно станал монах, но друго нищо не знаем за него. Други, като епископ Сенсъм, без съмнение са съществували. Днес те са известни като светци, макар че в онази ранна епоха изглежда не са били необходими особено големи достойнства, за да бъде провъзгласен някой за светец.
„Кралят на зимата“ е разказ за Тъмните векове — период, за който легендата и въображението трябва да компенсират липсата на исторически свидетелства. Единственото нещо, за което днес можем да бъдем сигурни, е широкият исторически фон — Британия, където все още съществуват римски градове, римски пътища, римски вили и някои римски обичаи, но и Британия, бръзо разрушавана от чужди нашествия и социални борби. Някои британци вече са изоставили борбата и са се установили в Арморика — Бретан, което обяснява присъствието на разкази за Артър в тази част от Франция. Но онези британци, които остават на любимия си остров, отчаяно търсят спасение, духовно и военно. В това нещастно място идва човек, който, поне за известно време, отблъсква врага. Този човек е Артър, велик военачалник и герой, който се сражава при невъзможни обстоятелства така, че дори след 1500 години неговите врагове тачат паметта му.