— Да не си се побъркал? — попита воинът и стисна меча си. Тенака Хан не му обърна внимание и мъжът гневно замахна с оръжието. Ала кракът на Тенака се стрелна и го подкоси. Когато надирът падна с трясък, Тенака се претърколи вдясно от него и в ръката му проблесна кинжал. Острието докосна нежно гърлото на воина.
Откъм ездачите се разнесоха гневни викове.
— Ще пазите тишина сред онези, които ви превъзхождат — изрева Тенака. — А сега, Ингис, ще седнеш ли да хапнеш с мен?
Ингис примигна, когато ножът се оттегли. Надигна се до седнало положение и вдигна меча си от земята.
— Танцьоре?
— Кажи на хората си да слязат от конете и да се отпуснат — каза Тенака. — Тази нощ няма да има кръвопролития.
— Защо си тук, човече? Това е лудост.
— А къде трябва да съм?
Ингис поклати глава и нареди на воините си да слязат от седлата, а после отново се обърна към Тенака.
— Черепоносеца ще се обърка. Няма да знае дали да те убие, или да те направи генерал.
— Черепоносеца винаги е бил объркан. Изненадан съм, че го следваш.
Ингис сви рамене.
— Той поне е воин. Значи не си дошъл да го последваш?
— Не.
— Ще трябва да те убия, Танцьоре. Ти си твърде могъщ, за да ни бъдеш враг.
— Не съм дошъл да служа на Мълвящия нож.
— А защо тогава?
— Ти ми кажи, Ингис.
Воинът се вгледа в очите на Тенака.
— Сега вече зная, че си луд. Как можеш да се надяваш да управляваш? Черепоносеца има осемдесет хиляди воини. Мълвящия нож е слаб, има само шест хиляди. Колцина имаш ти?
— Тези, които виждаш наоколо.
— Колко са това? Петдесет? Шестдесет?
— Четиридесет.
— И мислиш да превземеш племето?
— Изглеждам ли ти луд? Ти ме познаваше, Ингис; аз пораснах пред очите ти. Изглеждах ли ти луд тогава?
— Не. Можеше да станеш… — Ингис изруга и се изплю в огъня. — Но вместо това си отиде. Стана господар на дренайците.
— Шаманите срещнаха ли се вече? — попита Тенака.
— Не. Аста Хан призова съвета за утре по залез-слънце.
— Къде?
— При гроба на Улрик.
— Ще бъда там.
Ингис се приведе към него.
— Изглежда не разбираш — прошепна той. — Мой дълг е да те убия.
— Защо? — попита Тенака спокойно.
— Защо? Защото служа на Черепоносеца. Дори само да седя тук и да говоря с теб е предателство.
— Както сам отбеляза, Ингис, моето племе е много малко. Не си предал никого. Но помисли за това: заклел си се да следваш хана на Вълците, ала той няма да бъде избран преди утре вечер.
— Няма да си играя с думи, Тенака. Заклел съм се да подкрепям Черепоносеца срещу Мълвящия нож. Няма да отстъпя от клетвата си.
— Нито е редно. Ще бъдеш по-малко мъж, ако го сториш. Но аз също съм срещу Мълвящия нож и това ни прави съюзници.
— Не, не, не! Ти си срещу двамата и това ни прави врагове.
— Аз съм човек с визия, Ингис — визията на Улрик. Тези мъже с мен някога бяха от Двойния косъм. Сега са мои. Онзи едрият там беше Копие. Сега е мой. Четиридесетимата представляват три племена. Обединим ли се, светът е наш. Аз не съм ничий враг. Още не.
— Винаги си имал добър ум и силна ръка. Ако знаех, че идваш, щях да почакам, преди да се закълна с отряда си.
— Ще видиш утре. А тази нощ можем да ядем заедно и да си починем.
— Не мога да ям с теб — отвърна Ингис и стана. — Но няма да те убия. Не и тази нощ.
Той отиде при понито си и се качи на седлото. Мъжете му се затичаха към жребците си и с махване на ръката Ингис ги отведе в мрака.
Субодай и Гитаси бързо дойдоха до огъня, където Тенака Хан тихо привършваше вечерята си.
— Защо? — попита Субодай. — Защо не ни убиха?
Тенака се ухили, после се прозина пресилено.
— Изморен съм. Мисля, че ще си легна.
В долината отвъд лагера Ингис получи същия въпрос от сина си Сембер.
— Не мога да го обясня — отвърна той. — Не би могъл да разбереш.
— Помогни ми да разбера! Той е мелез, следван от нотаски боклуци. И дори не поиска от теб да се присъединиш към него.
— Поздравления, Сембер! В повечето случаи не можеш да схванеш и най-простите нюанси, но този път надмина себе си.
— Какво означава това?
— Просто е. Ти се натъкна точно на причината да не го убия. Това е човек без никакъв шанс за успех, изправен пред боен главатар, командващ двадесет хиляди воини. Ала той не поиска помощта ми. Запитай се защо.
— Защото е глупак.
— Скъпи ми Сембер, понякога си мисля, че майка ти е имала таен любовник. И като те гледам, се чудя дали не е бил някой от козлите…
19.