Умря за по-малко от две минути.
Субодай пристъпи самоуверено напред с ръце на хълбоците, загледан в тялото. После го изрита свирепо и се изплю върху него. Ухили се към воините, събрали се наоколо, и се изплю отново. Пъхна крак под тялото и го обърна по гръб.
— Това ли беше най-добрият сред вас? — обърна се той към тълпата и поклати глава в подигравателно съжаление. — Какво ли ще стане сега с Вълците?
Тенака Хан отиде до палатката си и се приведе, за да влезе вътре. Там го очакваше Ингис, седнал с кръстосани крака на косматата черга и надигнал в ръка бокал с нийс — алкохол, дестилиран от козе мляко. Тенака седна срещу бойния главатар.
— Не ти отне много време — каза Ингис.
— Той беше млад и имаше да учи още много.
Другият надир кимна.
— Посъветвах Черепоносеца да не го праща.
— Той нямаше друг избор.
— Така е. Е… и сега си тук.
— Нима се съмняваше?
Ингис поклати глава и свали бронзовия си шлем, за да се почеше по оредяващата сива коса.
— Въпросът сега е какво да те правя, Танцьоре?
— Смущава ли те този въпрос?
— Да.
— Защо?
— Защото съм в капан. Искам да те подкрепя, тъй като вярвам, че ти си бъдещето. Ала не мога, защото съм се заклел във вярност на Черепоносеца.
— Сложен проблем — съгласи се Тенака Хан и също взе бокал с нийс.
— Какво да правя? — попита Ингис и Тенака се загледа в силното му честно лице.
Трябваше само да го поиска, и воинът беше негов — щеше да наруши клетвата си към Черепоносеца и да закълне себе си и воините си в негова служба. Тенака беше изкушен, ала устоя. Ингис нямаше да бъде същият, ако нарушеше клетвата си. Това щеше да го измъчва до края на живота му.
— Тази нощ започва Съревнованието на шаманите — каза накрая Тенака. — Онези, които желаят да водят, ще бъдат изпитани и Аста Хан ще обяви новия Боен главатар. Това ще бъде мъжът, когото си се заклел да следваш. Дотогава си обвързан с Черепоносеца.
— А ако той ми нареди да те убия?
— Тогава трябва да ме убиеш, Ингис.
— Ние всички сме глупаци — каза горчиво надирският генерал. — Чест? Какво разбира Черепоносеца от чест? Проклинам деня, в който се заклех да му служа!
— Сега си върви. Изхвърли тези мисли от ума си — нареди Тенака Хан. — Човек прави грешки, но трябва да ги следва. Понякога това е глупаво. Но като цяло няма друг начин да живеем. Ние сме онова, което казваме, но само докато думите ни са железни.
Ингис се изправи и се поклони. След като излезе, Тенака напълни наново бокала и се излегна на дебелите възглавници, пръснати върху чергата.
— Излез, Реня! — извика той и момичето пристъпи от сенките на спалнята, за да седне до него и да поеме дланта му в своята.
— Изплаших се за теб, когато онзи воин те предизвика.
— Времето ми още не е дошло.
— Той би казал същото — изтъкна тя.
— Да, но ако го беше сторил, щеше да сгреши.
— А ти толкова ли си се променил? Безгрешен ли си вече?
— Аз съм си у дома, Реня. Чувствам се различно. Не мога да го обясня и още не съм се опитвал да го осмисля. Но е прекрасно. Преди да дойда тук, бях непълноценен. Самотен. Сега съм цял.
— Разбирам.
— Не, не мисля, че разбираш. Смяташ, че те критикувам; чуваш ме да говоря за самота и почваш да се чудиш. Не ме разбирай погрешно. Обичам те и ти си извор на неспирна радост. Но целта ми не беше ясна и аз бях онова, което шаманите ме наричаха като дете: Принцът на Сенките. Бях сянка в свят на каменна реалност. Сега вече имам цел.
— Искаш да бъдеш крал — каза тя с тъга в гласа.
— Да.
— Искаш да завладееш света.
Той не отговори.
— Виждал си ужаса на Ческа и безумството на амбициите. Виждал си ужаса, който носи войната. И сега искаш да създадеш по-велик ужас, отколкото Ческа някога си е представял.
— Не е нужно да бъде ужас.
— Не се самозаблуждавай, Тенака Хан. Трябва само да погледнеш извън палатката си. Те са диваци — живеят, за да се бият… за да убиват. Не зная защо говоря така. Думите ми не те достигат. В крайна сметка аз съм просто жена.
— Ти си моята жена.
— Бях. Вече не съм. Сега ти имаш друга жена. Гърдите ѝ са планини, а семето ѝ чака да се пръсне по света. Какъв герой си само, велики хане! Приятелят ти те очаква. В слепотата на верността си той си мисли, че ще те види яхнал бял кон начело на твоите надири. После злото ще падне и дренайците ще бъдат свободни. Представи си изненадата му, когато изнасилиш народа му!