Достигна арката. Беше дълбока седем стъпки и в задната ѝ част чакаше статуята на Улрик.
Кралят отвъд Портата!
Тенака Хан пристъпи внимателно. Вратата бе скрита зад арката. Натисна я и тя се отвори със скърцане.
Черепоносеца и Мълвящия нож пристигнаха почти едновременно, забравили враждата си от страх, че Тенака ги е изпреварил. Когато видяха отворената врата, тръгнаха напред, ала Цубой се отдръпна точно когато Шират влезе. В мига, в който Мълвящия нож прекоси прага, се чу силен пукот и три копия се забиха в гърдите му, пронизвайки дробовете му, за да щръкнат от гърба. Той се свлече напред. Черепоносеца заобиколи тялото и видя, че копията са прикрепени към дъска, а тя — към сложна плетеница от въжета. Притаи дъх и се ослуша внимателно; чуваше шепота на пясък, падащ върху камъка. Падна на колене — на прага имаше счупен стъклен съд. От него течеше пясък.
Мълвящия нож бе счупил съда, равновесието се беше нарушило и смъртоносният капан се бе активирал. Но как Тенака бе избегнал смъртта? Черепоносеца изруга и внимателно прекоси прага. Щом мелезът се бе справил, щеше да се справи и той. Когато изчезна в коридора, Тенака пристъпи иззад призрачната статуя на хана. Спря да разгледа капана, който бе убил Мълвящия нож, и тихо влезе в гробницата.
Коридорът отвъд трябваше да тъне в пълен мрак, ала от стените се излъчваше странно зелено сияние. Тенака падна на четири крака и започна да лази напред, оглеждайки стените и пода. Трябваше да има още капани. Но къде?
Коридорът завърши при кръгло стълбище, спускащо се в дълбините на гробницата. Тенака огледа първите няколко стъпала — изглеждаха стабилни. Стената наоколо бе покрита с кедрова облицовка. Той седна на най-горното стъпало. Защо му беше на някой да слага облицовка около стълбище?
Изтръгна една дъска от стената и започна да слиза по стълбите, проверявайки внимателно всяко стъпало. На половината път усети леко движение под десния си крак и го отдръпна. Положи кедровата дъска върху ръба на стъпалата, после легна по гръб на нея и вдигна крака. Дъската започна да се пързаля. Удари капаните с висока скорост и Тенака усети свистенето на стоманено острие над главата си. Дъската увеличи скоростта си, носейки се надолу по стълбите. На три пъти активира още капани, но се движеше твърде бързо и пътникът ѝ остана незасегнат. Той опря крака в стените, за да се забави, и получи много синини, докато пътуването продължаваше.
Дъската се удари в земята в подножието на стълбите и запрати Тенака във въздуха. Той веднага се отпусна и се сви на кълбо. Когато се блъсна в отсрещната стена, въздухът напусна дробовете му. Изсумтя и се претърколи на колене. Опипа внимателно ребрата си; поне едно изглеждаше счупено. Огледа се. Къде беше Черепоносеца? Отговорът дойде няколко мига по-късно, когато нагоре по стълбите се чу дандания. Тенака се ухили и се отдръпна. Цубой прелетя край него — дъската му се разби на парчета и тялото му се понесе към отсрещната стена. Тенака примижа болезнено, когато чу трясъка.
Черепоносеца изсумтя и се изправи с препъване. Щом видя Тенака, се изпъна.
— Не ми отне много време да разбера какъв е планът ти, мелез!
— Изненадваш ме. Как успя да се озовеш зад мен?
— Скрих се при тялото.
— Е, ето ни тук — каза Тенака и посочи саркофага, издигнат на пиедестал в центъра на залата. — Остава само да вземем шлема.
— Да — каза предпазливо Черепоносеца.
— Отвори ковчега — каза Тенака с усмивка.
— Ти го отвори.
— О, хайде стига, братовчеде. Не можем да прекараме остатъка от живота си тук. Ще го отворим заедно.
Цубой присви очи. Саркофагът със сигурност криеше някакъв капан, а той не искаше да умре. Но ако позволеше на Тенака да го отвори сам, той щеше да получи не само шлема, но и меча на Улрик.
Накрая Черепоносеца се ухили.
— Добре — каза той. — Заедно!
Приближиха се към ковчега и надигнаха мраморния капак. Той изскърца силно. Те напънаха отново и мраморният къс падна на пода, където се строши на три. Цубой се хвърли към меча, който почиваше на гърдите на скелета вътре. Тенака сграбчи шлема и скочи от другата страна на ковчега. Черепоносеца се засмя.
— Е, братовчеде. Какво ще правиш сега?
— Шлемът е у мен — каза Тенака.
Цубой скочи напред и замахна диво, ала Тенака се отдръпна така, че ковчегът да е помежду им.
— Можем да повтаряме това до безкрай — каза той. — Да прекараме цяла вечност, тичайки в кръгове около саркофага.
Противникът му събра слюнка и се изплю. В думите на Тенака имаше истина — мечът беше безполезен, ако не можеше да се приближи достатъчно.