— Дай ми шлема — каза Черепоносеца. — Така и двамата ще оживеем. Съгласи се да ми служиш и аз ще те направя свой пръв генерал.
— Не, няма да ти служа — каза Тенака. — Но можеш да вземеш шлема, ако се съгласиш на едно условие.
— Назови го!
— Да ми позволиш да отведа тридесет хиляди ездачи в Дренай.
— Какво? Защо?
— Можем да го обсъдим по-късно. Заклеваш ли се?
— Да. Дай ми шлема.
Тенака му го хвърли през ковчега и Черепоносеца го хвана ловко. Сложи го на главата си и се намръщи леко, когато острият метал одраска черепа му.
— Ти си глупак, Тенака. Не каза ли Аста, че само един ще се върне? Сега аз имам всичко.
— Нищо нямаш, тъпако. Ти си мъртъв! — каза Тенака.
— Празни заплахи — изсмя се другият мъж.
Тенака се засмя.
— Последната шега на Улрик! Никой не може да носи шлема му. Усети ли убождането, братовчеде, когато отровната игла прониза кожата ти?
Мечът падна от ръката на Цубой и краката му се подкосиха. Той се помъчи да се изправи, ала смъртта го придърпа при себе си. Тенака взе шлема и върна меча в ковчега.
След това бавно изкачи стъпалата, провирайки се между остриетата, стърчащи от дървените панели. Когато излезе на открито, седна, притиснал шлема в скута си. Беше бронзов, поръбен с бяла козина и украсен със сребърна нишка.
Далеч долу Аста Хан гледаше луната, докато Тенака се спускаше към него. Старецът не се обърна, когато той приближи.
— Добре дошъл, Тенака Хан, Господар на Ордите! — каза той.
— Отведи ме у дома — нареди Тенака.
— Още не.
— Защо?
— Трябва да се срещнеш с един човек.
Бяла мъгла се понесе от земята и се завихри около тях; от дълбините ѝ излезе могъща фигура.
— Справи се добре — каза Улрик.
— Благодаря, господарю.
— Смяташ ли да спазиш думата, дадена на приятелите си?
— Смятам.
— Значи надирите ще яздят в подкрепа на Дренай?
— Да.
— Така е редно. Един мъж трябва да стои до приятелите си. Но ти знаеш, че Дренай трябва да падне пред теб, нали? Докато те са живи, надирите не могат да благоденстват.
— Зная го.
— И си готов да ги завладееш… да сложиш край на империята им?
— Готов съм.
— Добре. Последвай ме в мъглата.
Тенака изпълни нареждането и ханът го поведе до брега на тъмна река. Там седеше старец, който се обърна, когато те се приближиха. Това беше Аулин, някогашният свещеник на Източника, умрял в казармите на Дракона.
— Спази ли обещанието си? — попита той. — Погрижи ли се за Реня?
— Погрижих се.
— Тогава седни до мен и аз ще изпълня своето.
Тенака седна и старецът се облегна на лакти, загледан в бълбукащата тъмна вода.
— Открих много машини на Предшествениците. Прегледах книгите и бележките им. Експериментирах. Научих много от тайните им. Те са знаели, че Крахът наближава, и са оставили множество следи за бъдните поколения. Светът е топка, знаеше ли това?
— Не — отвърна Тенака.
— Е, такъв е. В горната ѝ част има страна от лед. В основата — още една. Около центъра е адски горещо. И топката се върти около слънцето. Знаеше ли това?
— Аулин, нямам време за това. Какво искаше да ми кажеш?
— Моля те, воине, послушай ме. Толкова исках да споделя това знание — то е важно за мен.
— Добре, продължавай.
— Светът се върти и ледът на върха и дъното се трупа ежедневно: милиони тонове лед всеки ден, в продължение на хиляди години. И в един момент топката започва да се олюлява, докато се върти, а накрая се килва на една страна. Когато се килне, океаните се надигат и покриват земята. А ледът плъзва и покрива цели континенти. Това е Крахът. Това се е случило с Предшествениците. Виждаш ли? Мечтите на хората са безсмислени.
— Виждам. А сега ми кажи каквото имаш да ми казваш.
— Машините на Предшествениците — те не работят по начина, по който Ческа си мисли. Няма физическо съчетание на звяр и човек. Това е овладяване на жизнени сили, което се поддържа чрез крехък баланс. Предшествениците са знаели, че е важно — жизненоважно — да оставят духа на човека да води. Ужасът на съчетаните е резултат от това, че звярът контролира всичко.
— И как ми помага това? — попита Тенака.
— Веднъж видях един съчетан да се преобръща; превърна се отново в човек и умря.
— Как?
— Когато видя нещо, което го шокира.
— Какво видя?
— Жената, която някога е била негова съпруга.
— Това ли е всичко?
— Да. Помага ли ти?
— Не зная — отвърна Тенака. — Може би.
— Тогава ще те оставя — каза Аулин. — И ще се върна в Сивотата.
Тенака го гледаше как се оттегля в мъглата. После се изправи и се обърна, когато Улрик пристъпи напред.