Значи в храстите срещу него може би клечаха трима съчетани.
Езичника взе решение, изправи се и пристъпи към коня си.
Един съчетан изскочи от храстите вдясно, а друг се надигна отляво. Те се хвърлиха напред с невероятна скорост. Езичника се завъртя на пета и дясната му ръка изсвистя надолу; ножът се заби в дясното око на първия звяр. Вторият почти го бе достигнал, когато черният мъж падна на колене и се гмурна напред, забивайки се в краката на създанието. Съчетаният се спъна в него и Езичника се претърколи, за да забие брадвата си в бедрото му. После скочи на крака и побягна. Издърпа рязко юздите от клоните и се хвърли на седлото, а чудовището вече тичаше към него. Когато черният мъж се сниши над седлото и дръпна юздите, конят се вдигна на задни крака и в ужаса си изрита съчетания в лицето. Звярът падна и Езичника пришпори коня през горите, привеждайки се под ниските клони. Щом се измъкнаха от дърветата, той се впусна в галоп на запад.
Боговете го бяха опазили, защото сметките му се оказаха сериозно погрешни. Ако съчетаните наистина бяха трима, сега той щеше да е мъртъв. Ножът му бе полетял към гърлото на противника, ала скоростта на атаката бе толкова невероятна, че той едва не пропусна изцяло мишената си.
Езичника забави коня, когато горящият град изчезна от хоризонта.
Сред долините щеше да гъмжи от съгледвачи на Ческа. Той нямаше желание в скоростта си да се натресе на още по-голяма опасност от онази, от която бягаше. Потупа коня по врата.
Беше оставил Катерача с чеиамите. Новият Бронзов граф бе спечелил уважението им и плановете му за завземането на Дрос Делнох напредваха. Дали щяха да сработят, оставаше неясно, но поне Катерача работеше уверено по тях. Езичника се изкикоти тихо. Младият дренаец беше повече от убедителен в новата си роля и черният мъж почти можеше да повярва, че той наистина е легендарният граф.
Почти. Езичника отново се изкикоти.
С наближаването на залеза той се озова сред няколко дървета близо до един поток. Не бе видял и следа от врага и оглеждаше терена внимателно. Но когато навлезе в малката долчинка, го очакваше изненада.
Двадесетина деца седяха около тялото на мъж.
Езичника слезе от коня и привърза юздите към клоните на близко дърво. Едно високо момче пристъпи към него с кинжал в ръка.
— Ако го докоснеш, ще те убия! — каза момчето.
— Няма да го докосна — отвърна Езичника. — Свали ножа.
— Ти съчетан ли си?
— Не, просто човек.
— Не приличаш на човек — много си черен.
Езичника кимна сериозно.
— Наистина съм такъв. Ти, от друга страна, си бял и много мъничък. Не се съмнявам в смелостта ти, но наистина ли мислиш, че можеш да застанеш срещу мен?
Момчето облиза устни, но не отстъпи.
— Ако бях враг, дете, досега да съм те убил. Отстъпи.
Той коленичи до тялото, пренебрегвайки момчето. Мъртвецът беше едър и оплешивяващ, а големите му ръце бяха вкопчени в елека му.
— Какво стана? — обърна се Езичника към малкото момиче, седнало най-близо до тялото.
Тя отмести поглед и момчето с ножа заговори:
— Той ни доведе тук вчера. Каза, че може да се скрием, докато зверовете си тръгнат. Но тази сутрин, докато си играеше с Мелиса, се хвана за гърдите и падна.
— Не бях аз — каза Мелиса. — Нищо не съм му направила!
Пагар разроши русата коса на детето.
— Естествено, че не си. Взехте ли храна с вас?
— Да — отвърна момчето. — В онази пещера там.
— Викат ми Езичника и съм приятел на Черната маска.
— Ще се грижиш ли за нас? — попита Мелиса.
Той ѝ се усмихна, изправи се и се протегна. Съчетаните сега щяха да бъдат пуснати на свобода из долините и той нямаше никакъв шанс да ги избегне пеша, следван от двадесет деца. Отиде до върха на близкия хълм и заслони очи, за да огледа пещерите. Щяха да му трябват поне два дни, за да измине разстоянието — два дни на открито. Обърна се и видя, че момчето с ножа е седнало на камъка зад него. Беше високо, на около единадесет години.
— Не отговори на въпроса на Мелиса — каза момчето.
— Как се казваш, момко?
— Сеорл. Ще ни помогнеш ли?
— Не зная дали мога — отвърна Езичника.
— Аз не мога да се справя сам — каза Сеорл и сивите му очи се впиха в лицето на черния мъж.
Езичника седна в тревата.
— Опитай се да разбереш, Сеорл. Няма никакъв шанс да стигнем до планините. Съчетаните са като зверове от джунглата; те преследват по миризма, движат се бързо и са пръснати нашироко. Трябва да отнеса послание на Черната маска; участвам във войната. Имам мисия и съм се заклел да я изпълня.