— Извинения! — каза момчето. — Вечно извинения. Е, аз ще ги отведа дотам. Бъди сигурен.
— Ще остана с вас за малко — каза Езичника. — Но знай, че не обичам особено деца да бърборят около мен — ставам раздразнителен.
— Не можеш да попречиш на Мелиса да бърбори. Много е малка и е много изплашена.
— А ти не си изплашен?
— Аз съм мъж — каза Сеорл. — Спрях да плача преди години.
Езичника кимна и се изправи плавно на крака.
— Да вземем храната и да потегляме.
Събраха другите деца. Всяко от тях носеше малка торба с храна и манерка с вода. Езичника вдигна Мелиса и другите две най-малки на гърба на коня си и ги поведе към равнината. Вятърът духаше в гърбовете им, което беше добре… освен ако по пътя им нямаше съчетани. Сеорл се оказа прав за Мелиса; тя бърбореше неспирно, разказвайки на черния мъж истории, които той едва успяваше да схване. Някъде по залез-слънце момиченцето започна да се олюлява на седлото и Езичника я взе в ръце и я притисна към гърдите си.
Бяха изминали може би три мили, когато Сеорл дотича до него и дръпна ръкава му.
— Какво има?
— Много са изморени. Току-що видях Ариан да сяда до пътеката — мисля, че е заспала.
— Добре. Иди я вземи — ще лагеруваме тук.
Децата се сгушиха около Езичника, когато той положи Мелиса в тревата. Нощта бе хладна, но не и студена.
— Ще ни разкажеш ли приказка? — попита момиченцето.
Съвсем тихо, той им разказа за Лунната богиня, която слязла на земята по сребърни стъпала, за да живее като смъртен човек. Там срещнала красивия воин принц Анидиго. Той я обикнал така, както никой мъж не е обичал жена оттогава насам, ала богинята била свенлива и побягнала от него. Понесла се по небето в кръгла сребърна колесница. Принцът не можел да я последва, затова отишъл при един мъдър магьосник, който му направил друга колесница от чисто злато. Анидиго се заклел, че няма да се върне, докато не спечели сърцето на Лунната богиня. Кръглата му златна колесница се понесла в небето като блестящо огнено кълбо. И той обикалял земята, ала тя винаги била пред него. Дори и днес.
— Погледнете нагоре! — каза Езичника. — Ето я там — и скоро Анидиго ще я подгони отново по небето.
И последното дете заспа сън без сънища и Езичника внимателно мина край тях да намери Сеорл. После се оттеглиха на известно разстояние от поляната.
— Разказваш добри истории.
— Имам много деца — отвърна Езичника.
— Защо имаш толкова много, щом те дразнят? — попита момчето.
— Не е лесно за обяснение — каза черният мъж и се ухили.
— О, разбирам — сопна се Сеорл. — Не съм толкова малък.
Езичника се опита да обясни:
— Човек може да обича децата си и пак да им се ядосва. Радвал съм се при раждането на всяко свое дете. Сега едно от тях стои на мястото ми у дома и управлява народа ми. Но аз се нуждая от усамотение. Децата не разбират това.
— Защо си толкова черен?
— Толкова по философските въпроси! Черен съм, защото страната ми е много гореща. Тъмната кожа е защита от слънцето. Твоята не потъмнява ли през лятото?
— А косата ти — защо е толкова ситно накъдрена?
— Не зная, млади човече. Както не зная защо носът ми е широк, а устните ми са по-дебели от твоите. Просто е така.
— Всички ли изглеждат като теб там, откъдето идваш?
— Не и в моите очи.
— Можеш ли да се биеш?
— Много въпроси задаваш, Сеорл!
— Обичам да съм наясно. Можеш ли да се биеш?
— Като тигър.
— Това е някаква котка, нали?
— Да. Много голяма котка, много недружелюбна.
— И аз мога да се бия — каза момчето. — Добър боец съм.
— Сигурен съм. Но да се надяваме, че няма да ти се наложи да го доказваш скоро. А сега иди и поспи.
— Не съм изморен. Ще остана на стража.
— Прави каквото ти казвам, Сеорл. Можеш да пазиш утре.
Момчето кимна и легна при другите деца. След няколко минути спеше дълбоко. Езичника поседя известно време, потънал в размисли за родината си. После и той отиде сред децата. Мелиса спеше дълбоко, гушнала парцалена кукла. Играчката беше много стара; нямаше очи, а за коса ѝ служеха само две тънки жълти нишки.
Катерача му бе казал за странните си религиозни вярвания. Боговете, твърдеше младият мъж, са толкова древни, че са се видиотили от старост. И сега използваха огромната си сила в безсмислени шеги с хората, насочвайки живота им в погрешни посоки, за да ги изоставят в отвратителни ситуации.