Езичника бързо започваше да става последовател на тази вяра.
Далечен вой проехтя в нощта. Последва го втори и после трети. Черният мъж изруга и извади меча си. Взе малко точило от кожената си кесия, плю върху него и започна да точи меча си. После свали брадвата от седлото и наточи и нея.
Вятърът смени посоката си и понесе миризмата им на изток. Черният мъж зачака и започна бавно да брои. Стигна до осемстотин и седем, когато воят стана по-силен. Той изчисли промяната в скоростта на вятъра и разбра, че съчетаните се намират на между осем и дванадесет мили разстояние — не беше достатъчно.
Най-милостиво беше да пререже гърлата на децата, докато спяха, и да им спести ужаса, който ги преследваше. Но знаеше, че може да вземе три от най-малките на коня си.
Извади кинжала си и тръгна сред тях.
Но кои три?
Изруга тихо и заби ножа обратно в канията, после събуди Сеорл.
— Съчетаните са близо — каза той. — Събуди децата — потегляме.
— Колко близо? — попита Сеорл с ококорени от страх очи.
— На час разстояние — ако имаме късмет.
Сеорл скочи на крака и започна да буди децата. Езичника вдигна Мелиса на рамото си. Тя изпусна куклата си и той я прибра в туниката си. Децата се струпаха около него.
— Виждаш ли онези хълмове там? — каза той на Сеорл. — Тръгнете към тях! Аз ще се върна.
— Обещаваш ли?
— Обещавам. — Езичника се качи на седлото. — Сложи две от най-малките деца зад мен. — Сеорл изпълни молбата. — А сега се дръжте здраво, малчугани — чака ни страшна езда.
Черният мъж пришпори коня и животното отскочи напред, преодолявайки разстоянието между поляната и планините. Мелиса се събуди и започна да плаче, затова Езичника извади куклата и я набута в ръцете ѝ. След като язди няколко минути в галоп, той видя скална тераса вдясно. Дръпна юздите и насочи жребеца сред скалите. Пътеката беше тясна, по-малко от пет крачки широка, макар и да се разширяваше с достигането до плитката вдлъбнатина на върха. Оттам нямаше друг изход.
Езичника помогна на децата да слязат.
— Чакайте ме тук — каза им и се спусна отново в равнината. Направи пет курса и докато приключи последния, Сеорл и останалите четири по-големи момчета почти бяха достигнали скалите. Езичника скочи от седлото и подаде юздите на Сеорл.
— Отведи коня горе и ме чакайте там.
— Какво си намислил?
— Прави, каквото ти казвам, дете!
Сеорл отстъпи крачка назад.
— Просто искам да помогна.
— Съжалявам, момче! Дръж си кинжала в готовност — възнамерявам да ги задържа тук, но ако ме надвият, използвай го върху най-малките деца. Разбра ли?
— Не мисля, че ще мога — каза ужасено момчето.
— Тогава следвай сърцето си. Късмет, Сеорл!
— Аз… наистина не искам да умирам.
— Зная. А сега се качи горе и ги успокой.
Езичника извади брадвата си от седлото, лъка и колчан стрели. Лъкът беше от вагрийски рог и само много силен мъж можеше да го опъне. Той се разположи в подножието на пътеката, загледан на изток.
Според преданието Царете на Опаловия трон винаги знаеха кога денят им е настъпил.
Езичника знаеше.
Той опъна тетивата, свали туниката си и остави нощния въздух да охлади тялото му.
После с дълбок глас започна да пее Песента на Мъртвите.
Ананаис и капитаните му се срещнаха на предварително уговореното място и седнаха да обсъдят задачите за деня. Щом бяха отблъснати от първия кръг на планините, скодските сили се разцепиха на седем и се изкачиха сред върховете, за да направят засади на нашествениците, атакуващи високите места. Партизанските удари тормозеха силите на Ческа и забавяха напредъка им, а загубите сред бунтовниците бяха невероятно леки — с изключение на отряда на Парсал, от който никой не успя да избяга.
— Движат се по-бързо, отколкото бяхме предвидили — каза Катан. — А броят им е попълнен от делнохски войски.
— Бих казал, че са общо около петдесет хиляди — каза Торн. — Можем да забравим да удържим която и да е позиция, освен Тарск и Магадон.
— Ще продължим да ги удряме — заяви Ананаис. — Колко време още можете да удържате силата на онези проклети Тамплиери, Катан?
— Мисля, че дори в момента са започнали да намират пролуки.
— Ако това се случи, атаките ни ще станат самоубийство.
— Зная това, Черна маско. Но това не е точна наука. Битката в Бездната никога не спира, но те ни карат да отстъпваме.
— Продължавайте да правите каквото можете, момче — каза Ананаис. — Добре — ще продължим с атаките още един ден, после отстъпваме зад стените.