— Нямаш ли усещането, че плюем в окото на ураган? — попита Торн.
Гигантът се ухили зад маската.
— Може би, но още не сме изгубили! Катан, безопасно ли е да яздим?
Свещеникът затвори очи и мъжете изчакаха няколко минути. Тогава Катан внезапно подскочи и отвори рязко очи.
— На север — каза той. — Трябва да тръгнем веднага!
Той се надигна панически, залитна, но възвърна равновесието си и се затича към коня си. Ананаис го последва.
— Торн! — извика той. — Отведи хората си обратно при другите. Останалите ме последвайте!
Катан ги поведе в шеметен галоп на север, следван от Ананаис и двадесет воини. Зората почти бе настъпила и върховете на планините вдясно бяха окъпани в червено.
Свещеникът шибаше коня си и Ананаис, който се намираше близо зад него, изрева:
— Ще го убиеш, глупако!
Катан не му обърна внимание и се приведе ниско над врата на животното. Срещу тях се издигаше скална тераса; Катан дръпна юздите и скочи от седлото, затичвайки се към една тясна пукнатина. Ананаис извади меча си и го последва.
В пукнатината лежаха двама мъртви съчетани. От гърлата им стърчаха стрели с черни пера. Ананаис продължи нататък. Още един мъртъв звяр, прострелян в сърцето. Той зави зад ъгъла на скалата и чу ръмжене и трясък на стомана. Заобиколи още три тела и последния камък с вдигнат меч. Два мъртви съчетани лежаха пред него, трети атакуваше Катан, а други двама се бореха с мъж, когото Ананаис не можеше да види.
— Дракон, при мен! — извика той.
Един от двамата съчетани се обърна към него, но той блокира свирепия му удар и заби меча си в корема на чудовището. Ноктите на звяра се стрелнаха напред, но Ананаис се хвърли назад и в същия момент воините му дотичаха с извадени мечове. Звярът падна под буря от удари. Катан се справи с изненадваща лекота със своя противник и се затича да помогне на воина, но това се оказа ненужно. Езичника заби брадвата си във врата на чудовището и залитна назад по пътеката.
Ананаис дотича до него и видя, че тялото на черния мъж е покрито с рани: гърдите му бяха разкъсани и плътта висеше на кървави ивици.
Лявата му ръка бе почти откъсната, а лицето му бе напълно раздрано.
Езичника дишаше накъсано, ала очите му бяха все така ярки и той се опита да се усмихне, когато гигантът с черната маска го вдигна в скута си.
— Горе има деца — прошепна той.
— Ще ги вземем. Не се движи!
— Какъв смисъл има, приятелю?
— Просто не се движи.
— Колко успях да убия?
— Девет.
— Това е добре. Радвам се, че дойде — последните двама щяха да са ми… трудни.
Катан коленичи до Езичника и положи длан на окървавената му глава. Внезапно болката изчезна от тялото на умиращия воин.
— Провалих се в мисията си — каза Езичника. — Трябваше да убия Ческа долу в града.
— Аз ще го сторя вместо теб — обеща Ананаис.
— Децата добре ли са?
— Да — увери го Катан. — Сега ги извеждаме.
— Не им позволявайте да ме видят. Ще се изплашат.
— Не бой се — каза младият свещеник.
— Погрижете се Мелиса да си вземе куклата… не знам какво ще прави без нея.
— Ще се погрижа.
— Когато бях млад, наредих на цяла армия да се хвърли в пламъците! Не трябваше да го правя. Никога не съм спирал да съжалявам за това. Е, Черна маско, сега никога няма да разберем, а?
— Аз вече знам — отвърна Ананаис. — Аз никога не бих могъл да надвия девет съчетани. Дори не мислех, че е възможно.
— Всичко е възможно — каза Езичника и гласът му заглъхна до шепот. — Освен да се примириш с вината си. — Той замълча за момент. — Катерача има план.
— Ще сработи ли? — попита Ананаис.
Езичника се ухили.
— Всичко е възможно. Той ми даде послание за теб, но сега то е безполезно. Искаше да знаеш, че десет хиляди мъже от Делнох са потеглили. Но те пристигнаха преди мен.
Сеорл си проби път до Езичника и коленичи до него със сълзи в очите.
— Защо? — попита той. — Защо направи това за нас?
Ала Езичника беше мъртъв.
Ананаис пое дланта на момчето.
— Направи го, защото беше велик мъж.
— Но той дори не обичаше деца.
— Мисля, че грешиш, момко.
— Той сам го каза. Твърдеше, че го дразним. Защо се остави да го убият заради нас?
Ананаис нямаше отговор, ала Катан се намеси:
— Защото беше герой. И това е, което героите правят. Разбираш ли?
Сеорл кимна.
— Не знаех, че е герой — той не ни каза.
— Може би не е знаел — отвърна Катан.
Галанд прие тежко вестта за смъртта на брат си. Затвори се в себе си, потискайки емоциите си, а тъмните му очи не издаваха агонията, която изпитваше. Поведе мъжете си на няколко рейда срещу дренайската конница, удряйки ги бързо, за да се оттегли също толкова бързо. Въпреки желанието си да отприщи мъстта си върху тях, той оставаше дисциплиниран воин, който не се поддаваше на копнежа за безразсъдни атаки и следваше само премерения риск. Сред неговите триста воини загубите бяха съвсем малко и когато влязоха зад стените на Магадон, бяха оставили едва тридесет и седем от другарите си погребани сред хълмовете.