Когато видя телата, той започна да ги обикаля, разчитайки кратката битка в следите.
Един срещу четирима.
Първите трима бяха умрели почти мигновено, а това говореше за скорост. Четвъртият бе притичал край самотния воин. Високият мъж последва следата и кимна.
Ето. Тук беше мистерията. Самотният воин не е бил сам — имал е спътник, който не е участвал в битката. Стъпките бяха малки въпреки широката крачка. Жена?
Да, жена. Висока жена.
Той се обърна към телата.
— Добра работа — каза той с глас, приглушен от маската. — Зверски добра.
Един срещу четирима. Не бяха много онези, които можеха да оцелеят при подобни обстоятелства, а този човек не само бе оцелял, но и беше спечелил с лекота.
Рингар? Той беше светкавичен убиец с удивителни рефлекси. Но пък рядко разчиташе на рани във врата, като по-често избираше долната част на корема: изкормващи удари.
Аргонин? Не, той беше мъртъв. Странно как човек може да забрави подобно нещо.
Кой тогава? Някой непознат? Не. В свят, където умението с оръжията решаваше всичко, непознатите с такива невероятни способности бяха малцина.
Отново огледа следите, представяйки си битката, и накрая видя неясния отпечатък в средата. Воинът бе скочил, за да се завърти във въздуха като в танц, преди да нанесе смъртоносния удар.
Тенака Хан!
Осъзнаването го удари като кинжал в сърцето. Очите му проблеснаха странно и дишането му се накъса.
От всички на този свят, които мразеше, Тенака заслужено заемаше първото място.
Но дали всъщност? Той се отпусна и се отнесе в спомени, мислите му проследяваха пътеките на паметта, все едно посипваха сол върху възпалена рана.
— Трябваше да те убия още тогава — каза накрая. — И нищо от това нямаше да ми се случи.
Представи си как Тенака умира, а кръвта му попива в снега. Картината не му достави удоволствие, но въпреки това копнееше да я претвори наяве.
— Ще те накарам да си платиш.
И мъжът пое на юг.
Тенака и Реня напреднаха значително през втория ден — без да видят никого, нямаше дори следи. Вятърът бе притихнал и чистият въздух носеше обещание за пролет. Тенака мълча през по-голямата част от деня и момичето не се опитваше да го заговаря.
Някъде по здрач, докато се спускаха по стръмен склон, Реня се подхлъзна и залитна напред. Претърколи се до подножието и удари главата си в един дебел корен. Тенака дотича до нея и рязко свали качулката ѝ, за да види резката на слепоочието ѝ. Тя ококори очи.
— Не ме докосвай — изкрещя и се опита да издере ръцете му.
Тенака се отдръпна и върна памучната качулка на мястото ѝ.
— Не обичам да ме пипат — оправда се тя.
— Тогава няма да те пипам — отвърна той. — Но трябва да превържеш раната.
Реня се опита да стане, но светът се завъртя около нея и тя падна в снега. Тенака не направи опит да ѝ помогне. Огледа се за подходящо място за лагер и се насочи към един естествен заслон от дървета. Клоните им бяха надвиснали и щяха да ги предпазят от снега, ако завалеше. По пътя Тенака събра сухи съчки. Реня го проследи с поглед, докато се отдалечаваше, и отново се опита да се изправи. Но внезапно ѝ призля и започна да трепери силно. Главата я заболя — ритмична пулсация, която пращаше вълни на гадене през цялото ѝ тяло. Опита се да лази.
— Не си ми… притрябвал — прошепна тя.
Тенака приготви огъня, раздухвайки подпалките, докато пламъците не се надигнаха над снега. После прибави по-дебели съчки, а накрая и клони. Когато бе сигурен, че огънят няма да умре, той се върна при изпадналото в несвяст момиче и се приведе да я вдигне. Разположи я до пламъците, после се изкачи по ствола на близката ела, за да отсече малко зелени клони с късия си меч. Събра ги и оформи легло за Реня. Сложи я върху него и я покри с одеялото си. Огледа раната — доколкото можеше да прецени, нямаше счупване, но вече се бе оформила цицина с размера на яйце, а около нея — грозна синина.
Погали лицето ѝ, възхищавайки се на меката кожа и изящната шия.
— Няма да те нараня, Реня — каза той. — Какъвто и да съм, каквито и срамни неща да съм вършил, никога не съм наранявал жена. Или дете. С мен си в безопасност… Тайните ти са в безопасност. Защото и аз знам какво е. И аз съм между два свята — наполовина надир, наполовина дренаец, и нищо изцяло. За теб е още по-зле. Но аз съм тук. Вярвай в мен.
След това се върна при огъня, копнеейки да може да каже тези думи, докато очите ѝ са отворени. Но знаеше, че няма да го стори. През целия си живот бе отварял сърцето си само пред една жена: Илае.